Выбрать главу

Хайдрих стреля. — Куршумът мина през двете длани на Шмит и одраска челото му. Той падна с писък на пода, а Хайдрих се наведе и го застреля зад ухото.

После се обърна към Хитлер.

— Не заслужаваха да си цапате ръцете, майн фюрер.

— Точно така, точно така — каза разтрепераният Хитлер. — Къде са другите? Колко са в хотела?

— Половин дузина — отговори Хайдрих. — Останалите ще почнат да идват с влака в шест.

— Добре. Изпрати човек на гарата с инструкции. Арестувай ги, щом пристигнат. — Той погледна растящото червено петно на мраморния под. — И изчистете тази мърсотия. Отървете се от тези, които са тук сега.

— Слушам, майн фюрер. Хайл Хитлер.

Хитлер вдигна ръка в бърз поздрав и излезе. Хайдрих взе трима души и отиде в конферентната зала, където шестима офицери от СА бяха под домашен арест. Отвори вратите, които водеха към задния двор, сграбчи един млад лейтенант за ръката и го блъсна навън.

— Хайдрих, какво става?

— Осъдени сте на смърт от фюрера.

— Защо, за Бога? Не сме виновни за нищо.

— Обвинени сте за предателство. Хайл Хитлер! — И Хайдрих го застреля в гърдите. Лейтенантът изгрухтя и седна, а Хайдрих стреля втори път, в окото му. Останалите петима бяха изблъскани през вратите и докато викаха, че са невинни, и молеха за милост, бяха повалени на земята и разстреляни.

По късно през деня Хитлер седеше зад бюрото си в Кафявата къща и гледаше смъртоносния списък на Айке пред себе си. Фирхаус беше проверил имената предварително.

Химлер заповяда сто и петдесет кадети от СА и други сто лидери на кафявите ризи да бъдат закарани в стария армейски затвор край Берлин и смъртните отряди се захванаха за работа. Всеки петнадесет минути петима щурмоваци или кадети бяха извеждани от килиите и ги отвеждаха до червената тухлена стена на затвора. Разпаряха им ризите, начертаваха върху гърдите им кръг и десетина точни стрелци от СС ги екзекутираха. После хвърляха телата им в метални камиони за пренасяне на месо и ги превозваха до едно село близо до казармата, където ги изгаряха и разпиляваха праха им на вятъра.

Зачеркнати.

Един баварец, който беше помогнал на бирения пуч преди единадесет години, но беше против анексията на Бавария, беше изведен в близкото блато и пребит до смърт с кирка.

Зачеркнат.

Един музикален критик, изявен социалист, беше обесен в мазето си и разстрелян с четири куршума. Смъртта му беше вписана като самоубийство.

Зачеркнат.

Един бивш щурмовак на име Грюнщат, навремето личен телохранител на Хитлер преди да стане Gauleiter на един малък град в Германия, беше извлечен от къщата си и двата му крака и двете му ръце бяха счупени с брадва. После го дотътриха до едно малко езеро.

— Това е грешка! — крещеше той. Извикайте фюрера. Аз съм неговият телохранител!

— Verrater — рязко отвърна един от войниците от СС.

— Не съм предател — възрази Грюнщат.

Хвърлиха го в езерото и пушиха цигари, докато го гледаха как се дави.

Зачеркнат.

Генерал Курт фон Бридоф, помощник на генерал Шлайхер по време на бирения пуч, излезе от къщата си в седем и половина и изведе своя дакел, Гретхен, на сутрешна разходка. Докато се беше навел да прикачи каишката към нашийника, пред сградата спря един черен мерцедес.

— Генерал фон Бридоф? — попитаха отвътре.

— Да?

Тримата мъже в колата вдигнаха пистолетите си и стреляха едновременно. Една дузина куршуми разпраха тялото на фон Бридоф.

Зачеркнат.

Густав фон Карл, седемдесет и три годишен, който също беше участвал в потушаването на пуча през 1923 г., беше намерен в едно блато близо до Мюнхен, накълцан до смърт с кирка.

Зачеркнат…

Зачеркнат…

Зачеркнат…

До мрак смъртните отряди на СС, водени от Гьоринг и Химлер в Берлин, бяха зачеркнали над 1500 имена от списъка на Айке. Мюнхенската операция беше избила още над триста. Преди да падне нощта, почти всяко име от списъка на Айке беше зачеркнато.

Хитлер се облегна в стола си и бавно кимна Фирхаус.

— Свършено и завършено — каза той с облекчение.

Беше останал само Рьом.

Рьом седеше на железния креват в една килия на затвора „Щаделхайм“. Беше му толкова горещо, че си беше свалил дори ризата. Огромният му гръден кош беше покрит с черни и влажни сплъстени косми. Вратата се отвори, Фирхаус влезе, остави до Рьом няколко вестника с репортажи за „Колибри“ и сложи върху тях един зареден пистолет.

— Фюрерът ти дава още един шанс да намериш своя мир — каза Фирхаус.

Рьом го погледна и се засмя.

— Ако трябва да ме застрелят, кажи на Адолф сам да го направи.

— Както искаш — каза Фирхаус, обърна се и излезе от килията с рачешката си походка. Отвън го чакаше Теодор Айке. Фирхаус вдигна рамене.