„Е — помисли си Кигън, като гледаше превръзките и нараняванията — във всеки случай съм им нанесъл по някой удар.“
— Един пистолет? — каза той. — Вие имате само един скапан пистолет?
— Постоянно бягаме, вече от месеци. Но сега е по-напрегнато. Знаеш ли какво значи на немски Freiheit? Всички значения?
Кигън помисли един момент и поклати глава.
— Това означава нещо като… свобода. И воля. И дързост. И вдъхновение. Ние не взривяваме сгради. Не убиваме хора. Ние разпространяваме памфлети и се опитваме да помагаме на хората, които си имат проблеми с правителството. Евреи, германци, цигани, няма значение. Ако се превърнат в прицел и узнаем за това, ние се опитваме да ги изведем от страната.
— В Америка, по време на робството, са го наричали Подземната железница.
— Да, помагали сте на негрите да избягат на север.
— Вярно — засмя се Кигън. — Но защо изведнъж сте станали толкова опасни?
— Защото информираме германския народ за това, което наистина става тук, така че никой да не може да каже, че не е знаел какво става. Те никога няма да могат да излъжат. Ще трябва да кажат: „Да, знаехме, но не ни интересуваше“. Затова е „Берлинската съвест“. Всъщност един човек умря преди няколко дни. Един евреин на име Херман Адлер. Той беше Judenopferer. И вуйчо на Йоа-хим Вебер. — Волфсон кимна към младия мъж на масата.
— Твоят вуйчо е предавал евреи на СС? Йоахим кимна и заби очи в масата. После каза:
— Предаде и мен, и Аврам. И Вернер Гебхарт, третия ни другар.
— Боже Господи!
— Адлер беше един от най-добрите им хора — каза Волфсон. — Той беше отговорен за ареста на десетки хора. Евреи, противници на режима, цигани. Опитахме се да го убедим, предложихме му да го измъкнем от страната. Но той се отнесе към предложението ни с презрение. Ядоса се, развика се и взе че получи сърдечен удар. И умря.
Съжалявахме го. Той беше уплашен. Правеше единственото нещо, на което беше способен, за да остане жив.
— Той предаде доста от нас — горчиво каза Йоахим, племенникът. — Така че не съжалявахме чак толкова.
— После ми дойде идеята, че може да използваме случая с него като урок за другите ловци на евреи — каза Волфсон. — И написахме една статия за това, което той и другите Judenopferer правят с народа си. Сега разбирам, че беше глупаво. Това просто раздразни Гестапо и те явно са решили да унищожат Черната лилия.
— А Джени?
— Също Адлер. Той е направил Kettenglied — връзката. Но тогава ние не го знаехме.
— Господи, защо не ми е казала? Може би щях… Гласът му заглъхна. Осъзна, че положението е ужасно.
— Тя ни криеше — каза Вебер. — Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре.
— Трябваше да се досетя. Тя беше толкова потайна за новия си апартамент. Не искаше никой да знае адреса й или телефонния й номер.
Вебер не каза нищо. Просто го гледаше.
— Премести се, защото получи по пощата един от нашите памфлети — каза Волфсон. — Разбра, че това е номер: ние никога не бихме й изпратили нищо по пощата.
— Не разбирам — каза Кигън.
— Провокация на Гестапо — обясни Волфсон. — Германците са задължени да докладват за всичко, което има подривен характер. Така че онези изпращат един от нашите памфлети на определена улица и ако хората не докладват, че са го получили, ги обвиняват в подривна дейност.
— И тя се премести? Волфсон кимна и поясни:
— И единственият начин Гестапо да открие адреса й е да следи тебе или мен — или да открие телефонния й номер, който не е на нейно име.
Кигън го гледаше мълчаливо и мислеше. Та той дори не бе дал телефонния й номер на Бърт или Вайл. Не можеше да е виновен той.
— Ти и аз бяхме единствените, които знаеха къде е тя, Кигън.
— Казах ти вече, не съм казал на никого.
— Телефонира ли й от хотела си? — попита Волфсон.
— Какво, по дяволите… — Той спря. Беше ли възможно да подслушват телефона му в Париж, да са открили номера й и да са я проследили? Господи, беше ли той отговорен за това?
— Позвъни ли й? — повтори въпроса си Волфсон.
— Опитах се. Никой не отговори.
— Нацистите са из цял Париж. А телефонистките по хотелите не са неподкупни. Всичко, което им е било необходимо, е телефонният й номер. И са научили адреса.
— Господи! — Кигън закрачи из стаята и запали нова цигара от предишната.
— Тя се е свързала с Лилията в Париж. Те са я прехвърлили със самолет до Лайпциг и после са я докарали с кола до Берлин — каза Волфсон. — Така че Фирхаус е загубил дирите й. Той е бил отчаян.