Списъците, събирани от Хувър, също можеха да бъдат използвани повече за политически цели, отколкото за националната сигурност. Жадният за власт директор на ФБР нямаше да понесе намеса в работата си.
Молбата на Кигън можеше да ускори политическата криза, което в момента Рузвелт не можеше да си позволи. И все пак президентът вярваше, че информацията на Кигън вероятно е точна. Бившият контрабандист го беше изправил пред една необикновена дилема.
— Имаш ли някакво предложение? — попита президентът Кигън.
— Да ме оставите аз да го намеря — каза Кигън категорично.
— Какво! — възкликна Донован.
— Една минута, Уилям, нека го чуем — каза Рузвелт.
— Необходими са ми акредитивни писма, които да ми дадат достъп до архивите на бюрото и да ме упълномощят да задавам въпроси.
— Без Хувър да знае за това? — каза Донован. — Тая няма да я бъде.
— Обещавам ви, че ще се придържам единствено към разследването.
— Какво изобщо знаеш за разследванията? — попита Донован.
— Логика. Всичко е логика. Това е всичко, което трябва да правим. Логика и интуиция. Може би ще имаме късмет. Може би ще попаднем на следите му. Може би ще се доберем до отпечатък от пръстите му, или нещо такова. Ще хвърля поглед на архивите. Това е просто следотърсачество, полковник Донован. Това не е разследване на убийство.
— Аз мисля, че Едгар не би се съгласил с теб, Кигън — каза Донован. — Дори да повярва на информацията, ще се ядоса страшно, ако открие, че някой външен му се меси.
— Необходим ми е достъп до архивата само за около четири месеца — всъщност от март до юни трийсет и четвърта година.
Донован изведнъж се наведе напред и сложи чашата си на пода. Очите му се присвиха.
— Ти криеш нещо от нас — рязко каза той.
— Всичко друго, което мога да ви кажа, ще бъде чисто предположение.
— Нека аз да преценя това — каза Донован.
— Какво има да губим? — наивно попита Кигън, без да си дава сметка за политическия оттенък на своя въпрос. — Ние знаем, че Хувър при всички случаи ще затрие информацията. Защо не ме оставите да опитам? Трябва ли той да знае?
— Хитрост ли, Франсис? — иронично попита Рузвелт.
— Предполагам, че може да го наречете и така, господин президент — усмихна се Кигън.
— Че как другояче да го наречем? — почти викна Донован.
Идеята обаче май се хареса на Рузвелт.
— Ти говориш за доста време и работа, Франсис — каза президентът.
— Нямам какво друго да правя. И ако злоупотребявам с вашата привилегия, винаги можете да анулирате разрешителното ми за библиотеката.
— „Разрешителното ми за библиотеката“. Това ми харесва — изкикоти се Рузвелт.
— Аз ще заплатя разноските — добави Кигън.
— Ще работиш за долар на година, а? — каза Рузвелт. Идеята наистина започваше да му харесва. Откакто беше станал президент, Рузвелт се беше обградил с неплатени съветници от различни области, на които заплащаше символичната сума от един долар на година.
Донован си взе чашата и отпи, без да сваля очи от Кигън.
— Ние сме в необикновена ситуация — каза Рузвелт. — Мисля, че и тримата ще се съгласим, че войната между Германия и Англия и Франция е неизбежна. Но американският народ не иска и да чуе за нея. Аз изнесох една реч в Чикаго и предупредих страната за опасността от фашизъм. Мислех, че това ще сплоти хората, но определено сгреших, приятелю. Никой не подкрепи позицията ми. Какви викове! Каква критика. Това е едно дяволско предупреждение, момчета. Да се опитваш да водиш страната и като погледнеш през рамо да видиш, че отзад няма никой.
— Америка просто още не е готова да приеме това — предположи Донован. — Последната война е още свежа в паметта на всички. Ние все още преодоляваме кризата.
— Ти си прав, Бил — Рузвелт. — Американците няма да приемат опасността от тоталитаризъм точно сега. — Той млъкна за момент и отпи от уискито си. — От друга страна, залавянето на един опасен нацистки шпионин в тази държава може да има силно въздействие върху общественото мнение.
— Ако такъв шпионин съществува — каза Донован.
— Той съвсем реално си съществува — каза Кигън. — Аз просто ви моля да ми облекчите работата, понеже възнамерявам да го търся независимо дали ще ми помогнете, или не.
— Виж, спри вече… — сърдито почна Донован.
— Успокойте се, успокойте се, момчета — каза Рузвелт и лицето му отново цъфна в широка усмивка. — На една и съща позиция сме.