— Фъстъци?
— Не, благодаря — каза Кигън.
Мъжът беше висок, облечен във вълнено палто с вдигната яка, затворен вълнен пуловер и вълнена шапка. Имаше изправената стойка на военен и изглеждаше напрегнат, върху острото му лице се открояваха хлътнали проницателни очи, а над тях — рошава черна коса. Носеше авиаторски слънчеви очила, които смъкна и сложи в джоба на палтото си.
— Аз съм Смит — каза той и протегна ръка. Гласът му беше приятен, леко провлечен по южняшки. Докато се ръкуваха, Кигън усети нещо в шепата си — другата половинка от визитката на Донован.
— Просто за по-официално — каза Смит. — Но иначе нека бъдем на „ти“.
Кигън извади своята половинка от джоба си и долепи двете части. Прилягаха си идеално.
— Радвам се да те видя — каза Кигън.
Смит седна до него, облегна се, кръстоса крака и разпери ръце на облегалката на пейката. Кигън сви зиморничаво рамене, огледа помещението и попита:
— Нямате ли си кабинети в службата?
— Имах опашка цял ден — каза Смит. — Отървах се точно преди да се кача на ферибота. Всъщност това е много ефективна маневра. Ако се качат на борда, лесно ще бъдат разпознати и, разбира се, в такъв случай просто нямаше да ти обърна внимание.
— Мислиш, че германците са пратили хора да те следят? Не е ли малко параноично?
— Не германците, Кигън — каза Смит покровителствено. — Момчетата на Хувър. Пуснали са два екипа след мен. Знаят, че работя за Донован, а Хувър иска да знае всяка стъпка, която предприема той. Това е причината за цялото това неудобство. Ако направят връзка между нас двамата, ще тръгнат и след теб. И никога няма да свършиш нищо.
— Но защо Рузвелт е толкова нервен относно Хувър? Та той е президент на Съединените щати, за Бога!
— Понеже Хувър е назначен пожизнено. Никой не може да го уволни, ако си няма дяволски добра причина, и това го прави много влиятелен човек. И президентът не иска той да му бъде противник.
— Хувър наистина ли е такъв, а?
— Малък Наполеон? Изненадан съм, че все още не се разхожда с ръце в жилетката и не говори на френски.
— Искаш да кажеш, че отсега нататък ще се прокрадваме и ще се срещаме по този начин?
— Страхувам се, че да.
— Усещам се като женен мъж, който мами жена си, Смит.
— Интересна представа — каза Смит.
— Май ще се спогаждаме с теб — каза Кигън.
— Да — провлече Смит. — Виж сега какво е положението. Аз ще бъда твоят човек за контакт. Каквото и да ти трябва, по което и да е време, ще се свързваш с мен. Имаш ли си неприятности, ще се свързваш с мен. Арестуват ли те, или си болен и трябва да идеш в болница, ще се свържеш с мен. С никой друг. Само с мен. Окей?
— Разбира се. Нещо като да потъркаш бутилката и духът се появява. Ти си духът.
„Духът“ игнорира сравнението му.
— Преди малко сложих едно куфарче в багажника ти. Съдържа всичко, което ти е необходимо, за да започнеш.
Бих желал да си получа куфарчето обратно. То си е мое. И е скъпо.
— Как така си го сложил в багажника ми?
— Отворих го с шперц.
— Е, нали ти казах, че ще се погаждаме — засмя се Кигън.
— Надявам се, че няма да направиш живота ми непоносим, Кигън. Имам чувството, че можеш да превърнеш в ад живота на доста хора.
— Не бой се, няма.
— Бих желал нещата да минават през мен. Искам да знам какво мислиш да правиш. След като съм единственият ти контакт с Вашингтон, много е важно да ме държиш в течение. — Смит олющи поредния фъстък и пусна черупката в пликчето. — Сигурен ли си, че не искаш фъстъци? От Джорджия са.
— Не, благодаря. Искам да не ми се пречкаш в работата.
Смит го погледна за момент, после каза:
— Слушай, това е много важно. Не знам какво търсиш, но бъди колкото се може по-гъвкав. Ако някой те пита какво точно правиш за безопасността на Белия дом, казваш „проверка на охраната и обстановката“.
— Проверка на охраната и обстановката.
— Точно така. Няма да споменаваш за мен и Донован на никого и никога не си се срещал с Франклин.
— Франклин, а? И с него ли си на „ти“?
— Е, трудно бих могъл да си уредя среща на четири очи. Това значи да си на „ти“.
Кигън се изкикоти. Всъщност номерът беше да дадеш 350 000 долара дарение за президентската кампания и четири години да снабдяваш определен човек с пиячка.
— Ти май си доста влиятелен, а? — попита Смит.
— Просто логика — каза Кигън.
— Какво му е логичното да пуснеш един богат бизнесмен по следите на някакъв нацистки агент?
— Защо не? Виж, аз съм сигурен, че ти имаш цялото ми досие, Смит, но нека ти обясня нещо. Когато става въпрос за съвет, аз имам неограничени източници в почти всяка област, която можеш да си представиш. Експерти, Смит. Ако не знам как да направя нещо, мога за много кратко време да разбера как да стане. Ако ми трябва информация, мога да я намеря. Мислиш, че съм новак ли? Нищо подобно. Що се отнася до ФБР, не може да не знаеш, че успях да надхитрям федералната полиция цели шест години. Те така и не са се добрали до пълното ми описание. Мислих доста за този Двадесет и седем. За да го хванем, ще ни трябва доста логика — и още повече късмет. Аз съм логичен човек, а си имам и малко ирландски късмет. Вярно, ще трябва да действам бързо и по инстинкт, но каква е алтернативата — да предам информацията на Хувър и той да я забута в някоя папка с надпис „Към дело“?