— На вас също, мистър Кигън.
По пътя към самолета Конклин сви от главната улица, мина по моста и паркира от другата страна на реката.
— Мислех си, че може да искате да видите къде колата е изскочила от пътя. Точно тук — каза шерифът. — Извадихме я на петдесет метра надолу по течението… ей там. Уизи беше все още в нея. Държеше сакото на Фред. Той трябва де е бил повлечен от водата. Тази нощ реката течеше бурно.
Кигън се огледа. Пуст участък. Наблизо нямаше къщи, само железопътните линии вървяха паралелно на реката. Изолирано. Ако Фред Демпси е искал да имитира смъртта си, това е било идеалното място.
— Не открих много — каза Драймън, докато се намъкваха обратно в самолета. — Отдавна е било. Хората наистина не си го спомнят много добре. Искаш ли да чуеш нещо смешно? За същата вечер, вечерта на банковия обир? Имало голям бой в скитническия лагер надолу по пътя. Двама души били убити.
— Скитнически лагер? Къде?
— В Лафайет.
— Не се шегувам. Мислиш ли, че ще можеш да намериш Лафайет, Бепи? И истинско летище? Омръзна ми да кацаме в задните дворове на хората.
— Защо ще ходим в Лафайет?
— Искам да говоря със съдебния следовател.
Елмо Тагърт, който беше едновременно собственик на погребално бюро и съдебен следовател, ги взе от аерогарата с катафалката си.
— Веднага щом позвънихте, си направих труда да изровя едно копие от доклада за Луиз Скоби — каза той и подаде на Кигън един кафяв плик. Кигън извади доклада и го прегледа.
— Била ли е мъртва преди да падне във водата?
— Да. Вероятно си е счупила врата, когато колата е паднала във водата или може би когато е излязла от пътя. Счупила си е врата просто като суха клечка. Смъртта й е била мигновена, затова белите й дробове бяха сухи.
— Имаше ли наранявания?
— Имаше няколко, естествено. Колата е паднала от шест метра преди да потъне. Смятам, че е гледала назад или може би през прозореца по време на удара. Станало е нещо като въртеливо счупване.
— Въртеливо счупване, казвате?
— Да. — Той рязко завъртя китката си и щракна с пръсти. — Прас! Ей така.
Драймън направи гримаса.
Пътуваха мълчаливо още няколко минути. Докладът не разкриваше нещо повече.
— Има едно нещо, което предполагам, че трябва да ви кажа, въпреки че не виждам как може да промени нещата — продължи Тагърт. — Познавам Бен Скоби от университета, мистър Кигън. Не искам да му бъде причинена болка, още повече че той е вече, как да ви кажа, но… Луиз Скоби е имала сперма във вагината си, когато е умряла. Очевидно тя и Фред Демпси са имали полово сношение точно преди да умрат.
Господи, можеше ли Демпси да е толкова Коравосърдечен? Дали я е примамил в къщата си и да е правил любов с нея преди да я убие и изхвърли в реката? Един човек, бягащ от ФБР, да прави любов преди да имитира собствената си смърт? Защото едва ли го е планирал. Не е знаел, че Джон Дилинджър е щял да обере банката. Всичко, което е правил през този съдбоносен ден, трябва да е било хрумване на момента. Беше ли наистина Двадесет и седем толкова Коравосърдечен?
— Какво ще кажете за Демпси? — попита Кигън.
— Нищо. Тя е стискала сакото му в ръка, сякаш се е държала за него, когато е умряла. Моето предположение е, че вратата се е отворила и Демпси е бил изхвърлен от колата.
— Не е ли вероятно рано или късно да се покаже на повърхността?
— Не. Реката е дълга сто и петдесет мили, мистър Кигън, и покрай нея почти няма селища. По дяволите, може да е затиснат някъде под някоя буца…
Кигън прибра доклада в папката.
— Разкажете ми за боя в скитническия лагер през онази нощ.
— Разбрали сте за това?
— Някой е споменал на капитан Драймън.
— Е, вижте, никой тук не е горд от това, което се случи онази нощ — каза Тагърт. — В града имаше доста ропот относно този Хувърград и колко голям бил станал. И хората от железниците наистина почнаха да се дразнят от него, така че железопътната полиция реши да го разчисти. Някои от палатките се запалили. Една бременна жена пометнала. Двадесет души бяха докарани в болницата, двама умряха — един полицай от железниците и един скитник.
— Как са били убити?
— Полицаят беше целият натрошен с бейзболна бухалка. Скитникът беше намушкан. Много дълбока рана. Точно тук, под ребрата и в сърцето. Ужасна рана. Трябва да е бил страшен нож.
Той сви от пътя и паркира.
— Ето къде се случи, точно отсреща в парка „Бароу“ — каза Тагърт и посочи към широката поляна покрай железопътната линия. — Скитническият лагер се простираше покрай линията от реката там чак до пътя, който е в края на града. Беше наистина грозно нещо.
— Откъде идва линията? — попита Кигън.