— Засега.
— И после какво?
— Ще бъдеш в нашия екип.
— И винаги на ваше разположение?
Смит бавно кимна.
— От Нова година ще открием курсове за обучение. Определили сме едно място в Бостън. Ще бъдат двумесечни. Надяваме се да ги изкараш. По дяволите, Кигън, погледни на нещата трезво: вероятно при всички случаи ще започнем война.
— Не и ако Siebenundzwandzig успее да я предотврати. Смит отвори куфарчето си, извади един договор и му го подаде.
— Помисли си все пак.
— А какво ще стане с Драймън?
— Не мисля, че ще можем да оправдаем използването на военен пилот и самолет повече. Във всеки случай той следва да бъде освободен след два месеца. Ще го върнат в предишната база и ще започне процедурата по уволнението му.
— Пълномощията?
— Ще трябва да се откажеш от пълномощията на Белия дом. След като завършиш курса в Бостън, ще имаш нови пълномощия от Бюрото за съгласуване на информацията.
— А междувременно Двадесет и седем е на свобода, а Франция и Англия са във война с Германия.
— ФБР е по петите му.
— С погрешно обвинение — изсумтя Кигън.
— Не ги подценявай. Може и да го хванат с информацията, която сме им дали. И определено имат средствата, които ти нямаш.
Кигън погледна договора, сгъна го и го прибра в джоба си.
— Ще си помисля.
— Чудесно — каза Смит с кисела усмивка. — Ще поддържаме връзка.
В кабинета си в главното командване в Мюнхен Адолф Хитлер стоеше пред една внушителна карта на Европа и гледаше самодоволно цветните стрелки, които обозначаваха неговата светкавична война, Blitzkrieg, с Полша. За две седмици войските му се бяха спуснали като щипки на изток през полския коридор, после на юг и на изток през Южна Полша, после обратно, за да се съединят със северните дивизии. Варшава беше обградена и разнебитена от двуседмичните опустошителни бомбени нападения.
Полша беше негова.
Той се засмя високо. Зад него Фирхаус тихо изръкопляска.
— Приемете поздравленията ми, майн фюрер. Сега целият свят разбра значението на Blitzkrieg.
Хитлер кимна категорично няколко пъти, очите му горяха трескаво.
— Точно както беше запланувано — тихо се похвали той. — Шестдесет хиляди убити, двеста хиляди ранени, седемдесет хиляди души пленени. А войната нямаше и три седмици.
— Следващата е Франция и после ще отблъснем британците оттатък Ламанша, а, майн фюрер?
От самото споменаване на Ламанша го заболя стамахът. Хитлер не вярваше, че вече притежава средствата, за да нахлуе в Англия.
— Никога не подценявай врага си, Вили — каза той и вдигна предупредително пръст. — Британците са издръжливи. Горди. Упорити. Те са експлоататори. Те са психологическа сила, опасваща целия свят. И са защитени от голям морски флот и много храбра авиация.
— Снабдявана от американците — добави Фирхаус.
— Точно така — каза Хитлер. — Ти разбираш накъде клоня, а, Вили?
— Да, майн фюрер.
— Колко бързо можеш да задействаш Siebenundzwandzig?
— Готов съм да наредя на подводницата да тръгне на юг, майн фюрер.
— Кой я командва?
— Капитан Франц Лайгер.
— Аха! — каза Хитлер и вдигна вежди. — У-17. А Siebenundzwandzig?
— Поддържаме връзка с него чрез обяви във вестника. Можем да го задействаме веднага.
Хитлер го погледна с подозрение.
— Ти си предвидил моето решение, Вили?
— Не напълно, майн фюрер — каза Фирхаус, не желаейки да накърни крехкото его на Хитлер. — При тази война Лайгер може да промени плановете си и да иде на друго място. Това може да е последната ни възможност. Хитлер се усмихна.
— Ти, разбира се, осъзнаваш, че операция Gespenst може да предизвика открита конфронтация с американците, нали?
— Във всеки случай те снабдяват британците. За да се намесят, им трябва заповед. Току-що са одобрили осемдесет и пет милиона долара за нова авиация, повечето от която очевидно ще дадат на Съюзниците. Сега му е времето, майн фюрер. Колкото по-дълго забавим американците, толкова по-добре.
— Разбира се, разбира се, съгласен съм. Във всеки случай няма какво да губим. Кога ще стигне подводницата на място?
— Ще са необходими три седмици.
— И кога планираш да се изпълни задачата?
— Третата седмица на ноември. По време на техните празници по случай Деня на благодарността. Няма по-подходящо време.
Хитлер се усмихна и кимна.
— Добре, Вили. Ти свърши чудесна работа, също и Siebenundzwandzig. Задействай го веднага. Чакал е прекалено дълго време. Ние също.
Наблюдателната кула проряза гладката повърхност на морето като с нож и след малко подводницата тихо се показа на повърхността. Капитанът бързо се изкачи по стълбата, отвори люка и излезе в хладната септемврийска нощ, Двама офицери го последваха. Двама артилеристи се появиха от люка на палубата и заеха мястото си при 88 милиметровото оръдие. Никой не издаде звук.