Капитанът се взираше през бинокъла си в черното море. В тишината се чу дълбокият тътен на двигатели, после в мрака смътно започнаха да се очертават кораби. Той ги преброи, усещайки, че на стотина метра от десния борд се е появила втора подводница, У-22.
— Малък конвой — прошепна капитанът. — Шест кораба. Нямат охрана.
— Да дам ли сигнал? — прошепна помощникът.
— Още не…
Както много от германските командири на подводници, Фриц Лайгер не беше нацист. Професионалист от военната флота, той малко се интересуваше от политика. Но като повечето германски офицери негодуваше срещу Версайския договор заради това, че беше потъпкал германската гордост и икономика, така че одобряваше войната с Великобритания и Франция. Той беше нисък, набит австриец с дебели мустаци и стоически характер. Познаваше опасностите на службата в подводниците, както и напрежението, което неговият екипаж щеше да преживее преди да приключи войната, така че имаше малко приятели сред хората си. Въпреки че беше честен и добросърдечен, той усещаше, че не може да си позволи лукса на другарството.
През първия месец на Втората световна война имаше петдесет и две Unterseeboote, действащи в Североатлантическия океан: подводници тип УИС с екипаж от четиридесет и четири души, едно-единствено палубно оръдие, две противовъздушни оръдия и пет торпилни цеви. Лайгер беше един от първите командири на подводници. Той беше спомогнал да се развие стратегията на група атакуващи подводници, като се проследяваха конвоите и се известяваха другите подводници, които после провеждаха нощни атаки на повърхността по британски кораби, които пренасяха самолети и оръжие от Америка за Великобритания. В първите двадесет и осем дни на войната групата атакуващи подводници беше потопила деветнадесет британски кораба. Лъскавата сива акула на Лайгер, У-17, беше ликвидирала четири от тях, включително пътническия кораб „Атинянката“, който беше потънал с 1400 души пътници и екипаж, двадесет и осем от които американци.
Лайгер изведнъж спря да разглежда тъмнината и се наведе напред. Като фокусира отново бинокъла си той видя това, от което един подводничар се страхуваше най-много — кипящата бяла вода, която се разбиваше в носа на един британски торпеден катер, докато той кръжеше широко пред конвоя и после изправи курса си. У-17 се намираше точно на пътя му.
— Катер! — извика той надолу към командния пункт. — Пригответе се за потапяне.
И заедно с придружаващите го скочи през люка и през тясната тръба към командната палуба на подводницата.
— Дълбочина трийсет метра — нареди капитанът, щом слязоха. — Не можем да рискуваме изстрел от повърхността. Вдигнете перископа.
Щом подводницата се уравновеси и перископът се издигна, той долепи очи до него. Торпедният катер беше на кръстчето, на хиляда метра, и бързо приближаваше. Сега капитанът можеше да вижда силуета му ясно, докато той цепеше водите на океана към тях. Завъртя перископа, фокусира го върху конвоя и каза:
— Разстояние до целта.
— Шестстотин и петдесет метра — дойде отговорът.
— Първи? — каза той, без да се отделя от перископа.
— Да, капитане?
— Ще се заемем с предните два кораба. Изстреляй четири торпили, скорост тридесет и пет, после ще се потопим веднага на шестдесет метра и ще минем под конвоя.
— Под конвоя?
— Точно така. Катерът приближава бързо. Щом изстреляме торпилите, ще ни търси от тази страна на конвоя.
Първият помощник бързо кимна.
— Слушам.
Без повече да обръща внимание на катера, капитанът фиксира кръстчето върху първия кораб от редицата. Точно зад него, отчасти скрит в сянката му, имаше втори кораб. По план втората подводница щеше да се заеме с последните два кораба от конвоя. Всяка подводница щеше да се измъква индивидуално.
— Разстояние? — попита капитанът.
— Петстотин метра.
— Прицел?
— Прицел готов.
— Свали перископа.
Тънката тръба се плъзна безшумно под палубата. Лайгер погледна часовник и започна да брои наум.
— Първи изстрел.
— Първи изстрел… първи изстрел извършен.
— Втори изстрел.
Изстреляха четири торпили, после капитанът заповяда:
— Дълбочина шестдесет метра. Десет градуса наляво. Пълен напред.
Подводницата се наклони рязко и зацепи водата. Момент по-късно чуха първата експлозия, после втората.
— Добре — каза Лайгер с усмивка. Почакаха и чуха звука на третата торпила да заглъхва.