Кигън широко се усмихна.
— Това никога няма да разбереш.
— Предполагам, че няма. — Ротщайн също се усмихна.
— Радвам се, че се запознахме, Франсис Кигън. Желая ти здраве.
— Аз също. Имаш ли нещо против да ти задам един въпрос?
— Давай.
— Колко си спечелил от бейзболния шампионат?
— Това никога няма да разбереш — засмя се Ротщайн.
След по-малко от две седмици Арнолд Ротщайн, големият ум, човекът, който изработваше подробните планове на мафията, планове, които всички следваха буквално, седна да играе с Томсън Титаника и Реймънд Негъра — двама картоиграчи от Западния бряг. Загуби 320 000 долара и излезе, без да си плати, под предлог, че играта е нагласена. Един час по-късно го намериха с четири дупки от куршуми в гърба. Никой не бе задържан за убийството му. Но думата на Ротщайн тежеше, дори и от гроба.
Никой от гангстерите не обезпокои Кигън отново.
Франсис Скот Кигън, Кралският контрабандист. Той се разсмя.
Защо, по дяволите, да затваря прозореца към миналото? Харесваше му гледката в ретроспекция. Кой от хората, които познаваше, бе изиграл Албърт Анастасия, най-опасния човек в Америка, и Арнолд Ротщайн, най-големия комисионер, и двамата само за една седмица? Кой бе предизвикал гангстерите и бе останал жив, за да разкаже за това, и кой бе продал внезапно на борсата през септември, преди да започне кризата, и бе направил страхотен удар?
Както и да е, всичките тези спомени бяха само защото Ванеса го бе нарекла Франки Ки. Така че, ако съвестта му се занимаваше с нея, по-добре да забрави. Малките момиченца порастват. И тя наистина бе пораснала. По дяволите, беше прекалено късно да се тревожи, а освен това главата го цепеше от безсъние и от многото шампанско. Не беше във форма да се занимава със съвестта и спомените си и ето — отново бе утро и всеки мускул по тялото го болеше.
Той й написа бележка и я сложи на възглавницата до нея, после я зави и се отправи към сауната в сутерена.
Беше я чувал да му шепне, решила, че е заспал. Надяваше се да не се е влюбила в него.
Тя бе хубаво дете, тази Ванеса. Красива, очарователна. Но за двата дена, които прекара с нея, нещо странно се бе случило с него. Той не бе престанал да мисли за певицата Джени Гулд.
Надяваше се, че не се е влюбил в нея.
15.
Зад рецепцията дремеше един снажен блондин.
— Вернер на работа ли е? — попита Кигън на немски.
— Не — отговори блондинът и обясни, че масажиста нямало да го има още един час.
Кигън се върна в кабинката, съблече се, зави се през кръста с една кърпа и влезе в празната сауна. Изля една кофа вода върху нажежените камъни и седна край тях, та съскащата пара да изкара отровата от тялото му.
Беше задрямал, когато чу вратата да се отваря.
През облаците пара видя дребния мъж от приема в посолството. Беше увит в кърпи в опит да прикрие буцата на гърба си. Усмихваше му се насреща.
— Добро утро — каза дребният мъж на почти перфектен английски.
— Добро да е — отговори Кигън.
Гост на хотела ли беше този човек? И какво правеше тук в седем сутринта? Дали не го следеше? Или махмурлукът му го правеше малко параноичен?
Всъщност изобщо не го бе грижа в момента. Махмурлукът предизвикваше такава буря в главата му, че той се опитваше да избегне всякакво движение или мисъл.
— От дълго време ли сте в Берлин? — попита гърбавият.
— Обикалям насам-натам, но почти половината от времето си прекарвам тук.
— Значи Берлин ви харесва?
— Обичам хаоса. Напомня ми за дома.
— Хаос?
Кигън му хвърли един поглед.
— Не сте ли го забелязали?
— Хаосът свърши — каза гърбавият. — Фюрерът постави страната под контрол.
— О, много успокояващо.
— Да не сте от онези американци, които мислят, че Хитлер е въплъщение на дявола?
— О, не. Говоря изобщо. По принцип.
— Знаете какво имам предвид.
„Този тип иска да разбере политическите ми възгледи — помисли си Кигън. — Що за игра, по дяволите?“
— Е, канцлерът Хитлер изглежда доста радикален за повечето американци, не мислите ли?
Гърбавият се засмя и закима енергично.
— Доста радикален, да, това ми харесва. Наистина е смешно.
Кигън се наведе напред и го огледа, после прекара длан по плоския си корем и обърса локвичките пот, които се събираха около кърпата на кръста му. Усмихна се леко и усмивката остана върху устните му като залепена.