— Няма нужда от думи — каза Фирхаус с усмивка. — Шофьорът на фюрера ще ви вземе в петък сутринта на четвърти февруари в шест часа сутринта за полета до Мюнхен.
— Познавам местността, бил съм там на ски.
— Gut. Ядете ли месо?
— Да.
— Хер Хитлер е вегетарианец. Той нарича хората, които предпочитат месо, „лешояди“.
— Това е малко жестоко.
— Фюрерът клони към крайности в мненията си, както вероятно знаете.
— Аз ям всичко освен риба. Всяко нещо, което диша през дупка на врата, ме нервира.
Фирхаус се разсмя.
— Трябва да му кажете това. Той има тънко чувство за хумор. Е, ако има някаква промяна, аз ще държа връзка с хер Крайслер. Иначе ще се видим иа четвърти. Желая ви успех във филма.
Стиснаха си ръцете отново и Фирхаус си замина внезапно, както и бе дошъл. Ингерсол се облегна назад и въздъхна.
— Хитлер иска да ме види!
— И защо не, приятелю — каза Ото и се засмя радостно. — Както казва самият Хитлер, ти си национално богатство. Възползвай се от момента, това е само началото.
Фирхаус се настани в мерцедеса си и се усмихна. „Този човек бе направо смаян — помисли си той доволно. — Всичко, което сме разбрали за него, е вярно. Той е идеалният избор.“
Свършено!
Оставаше фюрерът да довърши трансформацията.
Първата стъпка в дяволски скроения план, който Фирхаус наричаше просто Siebenundzwanzig — 27, бе направена.
3.
Ингерсол се бе изтегнал на фотьойла в дневната на градската си къща току — що изкъпан и завит в копринена роба; отпиваше шампанско и гледаше навън към Хелгещрасе. Случките през деня пробягваха през ума му. Сутринта се бе събудил необикновено напрегнат и уморен. За това имаше много причини. Снимаха вече трети ден, оставаше само седмица, но всичко вървеше наопаки още от началото. Това ново момиче — дори не помнеше как се казва, бе неопитно, притесняваше се и се налагаше да се прави кадър след кадър. Неговият грим бе по-труден за полагане от обикновено и ставаше болезнен само след два или три часа. Всеки мускул по лицето го болеше, след като девет часа бе стоял изкривен под маската от каучук и алуминий.
Но посещението на пратеника на Хитлер бе компенсирало всичко това. Само преди две години Ингерсол бе един от милионите обезверени и бездомни германци, които се бореха за прехраната си. А сега бе богат и известен и новият спасител на Германия искаше да се срещне с него и наистина го бе поканил в Орловото гнездо.
Какво блаженство!
Чувстваше се едновременно изтощен и въодушевен. И неспокоен. И колкото повече шампанско изпиваше, толкова по-неспокоен ставаше и познатата възбуда нарастваше. Той познаваше симптомите и знаеше, че преди да свърши нощта, ще опита и от двете — и от екстаза, и от унижението.
Както винаги се опита да се пребори с импулса. Помисли да вземе едно приспивателно хапче, но кошмарите, които придружаваха неговата странна мания, понякога бяха по-лоши от реалността.
Той вдигна чашата с шампанско и се загледа в нея. Ръката му трепереше, макар и почти недоловимо. Сложи я на масата и стисна ръце. Импулсът стана по-силен. Възбудата започна. Накрая позвъни на Хайнц и щом камериерът влезе, му каза:
— Няма да вечерям вкъщи. Това ще те затрудни ли, Хайнц?
— Разбира се, не. Току-що започвах да готвя.
— Добре. Позвъни в „Риц“ и ми наеми един апартамент на втория етаж, нали? Кажи им, че ще поръчам вечеря за двама.
— Веднага. За мистър Сандърс ли да се обадя?
— Да. И ми приготви смокинга, моля. Чувствам се чудесно тази вечер, Хайнц. Празнува ми се.
— Разбирам те, Ханс.
— Днес бе един изключителен ден, нали?
— Ще приготвя нещата.
Хайнц излезе от стаята, а Ингерсол гаврътна остатъка от шампанското и отиде в ъгъла.
Издърпа високия шкаф за книги и отвори сейфа зад него. Вътре имаше дебели пликове с банкноти: американски долари, британски лири, френски франкове. Всичко освен германски марки. При тази висока инфлация бе необходим цял сейф марки, за да платиш една чиния супа. Той отвори един от пликовете, отброи петстотин британски лири и ги пъхна в един от джобовете на робата си.
След два часа Ингерсол се регистрира в хотела, където го познаваха като Хари Сандърс: около петдесетгодишен английски търговец на художествени произведения с гъста бяла коса и елегантно оформена брада. Сандърс бе винаги добре посрещан. Обикновено пристигаше само с едно малко куфарче, правеше впечатляващи сметки, оставаше само една нощ и винаги плащаше в британски лири. Ингерсол се качи в апартамента, разгледа го и след това веднага напусна хотела и потегли по Хелгещрасе с мерцедеса си.