— Не мисля, че искам да правя точно това.
— Но ти си я чувал да пее само веднъж, срещнал си се с нея за около трийсет секунди и дори не знаеш къде живее. И вече не можеш да се откъснеш от нея.
— Много смешно!
— Но е вярно.
— Не искам никой да ми казва какво мога и какво не мога да правя.
Конрад сви рамене.
— Чудесно кредо. За съжаление не много практично в Германия точно сега.
— Какъв е адресът й, Конрад? Вайл въздъхна дълбоко.
— Тя живее на Албертщрасе 236 и тази вечер ще пее в клуба „Кит Кет“. Две представления, в девет и единайсет.
— Благодаря — каза Кигън, допи брендито си и стана.
— Ти си човек, който винаги е избягвал неприятностите, Франсис. Поне откакто аз те познавам. Защо да си ги навличаш тепърва?
— Може би не ме познаваш от достатъчно дълго време, приятелю.
Когато се върна в хотела, Кигън влезе в магазина за цветя и изпрати на Джени Гулд огромен букет рози. Без картичка.
16.
Вили Фирхаус бързаше по стъпалата на Кафявата къща към канцеларията на фюрера. Всеки вторник сутринта точно в 11.45 Фирхаус ходеше на доклад при Хитлер, за да го осведоми за партийните клюки и други новини, които го интересуваха. Срещата винаги продължаваше от дванайсет до петнайсет минути, докато Хитлер тръгваше за обяд. Когато професорът влезе, секретарката на Хитлер сложи пръст на устните си. Веждите й бяха тревожно сбръчкани. Гласът на Хитлер звучеше високо и гневно зад тапицираната врата.
— Не искам да чувам това, разбираш ли? Нито дума повече. Това е свинщина, свинщина! Ти си глупак, Плоузен. Мислех те за умен човек, но ти излезе глупак. Глупак, глупак и пак глупак. Махай се. Освободен си от задълженията си. Опаковай си нещата и се махай.
— Да, майн фюрер. Хайл Хитлер.
— Вън!
Вратата рязко се отвори и Плоузен, мъничък като мишка човечец, който работеше в службата по снабдяването, мина покрай тях с лице бяло като тебешир. Хитлер видя Фирхаус и му махна да влезе.
Фирхаус влезе и вдигна ръка за поздрав. Хитлер му отвърна без желание, но настроението му се промени веднага. Настроението на Хитлер винаги се оправяше, щом пристигнеше Фирхаус. Фюрерът обожаваше интригите и клюките.
— И така, Вили, какви са новините? Ободри ме малко. Досега денят ми беше мрачен! Да се разправяш цяла сутрин с идиоти като… — И той махна към вратата.
— Съжалявам, майн фюрер.
— Кажи ми някоя пикантна новина, а? — Той бързо се усмихна в очакване.
— Познавате ли генерал Ромсдорф?
— Трета дивизия, разбира се, разбира се.
— Неговата жена Фрида си има любовна история с един танцьор от Берлинската балетна компания.
— Балетен танцьор! — извика Хитлер и плесна с ръце.
— Да. Дори не е добър танцьор. Играе в масовите сцени. Хитлер сподави хихикането си и лицето му стана сериозно.
— Това може да ни създаде проблеми. Ромсдорф е на много важен пост.
— Да, майн фюрер.
— Да не говорим за това, че Ромсдорф страшно се гордее със своята… мъжественост. — Хитлер сподави ново хихикане.
— Да, майн фюрер.
— Всъщност — и той се изкикоти високо — той даже си мисли, че жените си падат по него.
Фирхаус се отпусна достатъчно, за да се засмее заедно с Хитлер.
— Горкият Ромсдорф — каза Хитлер. — Съжалявам и горкия танцьор. Когато нашият генерал разбере, ще го изпрати в Дахау. Други новини?
— Страхувам се, че беше доста скучна седмица. Отново обикновените клюки за Рьом. Създава все по-големи неприятности. Възмутителни истории за неговите предпочитания към млади момчета. Станал е още по-безсрамен от преди. И чувам, че пие много повече от обикновено.
— Той винаги е бил пияница и педераст — сопна се Хитлер.
Ернст Рьом бе нещо повече от затруднение — той представляваше една дълбока, лична обида за Хитлер. Той бе върнал приятеля си от времето на метежа обратно от Южна Америка и го бе направил шеф на щурмоваците, един от най-големите постове в Германия, и му бе дал картбланш да се разправя с червените и евреите. Но Рьом искаше повече. Сега той всъщност заплашваше авторитета на Хитлер и говореше, че ще се кандидатира за президент на Германия: едно предателско оскърбление към собствения му наставник.