— Проблемът е… — започна Фирхаус.
— Проблемът е, че СА наброява шестстотин хиляди души — изрева Хитлер и гласът му се извиси почти до писък. Той гневно отметна глава, пое дълбоко въздух и започна да обикаля из стаята. Когато проговори отново, гласът му бе сведен почти до шепот.
— Единственият начин, по който мога да се оправя с този проблем, е с помощта на моята лична гвардия, Вили, но ще мине още една година, преди СС да станат достатъчно силни за това. — Той отново махна с ръка. — Знам, знам. След една година и той ще стане много по-силен. — Хитлер спря обиколката и се наведе към Фирхаус с присвити очи. — Не можем да унищожим СА, докато моите СС не станат по-силни от тях. И това е единственият начин да се справим с Рьом и неговите бандити. Да ги унищожим.
— Да, майн фюрер.
— Но благодаря ти, че ми каза. Трябва да съм в течение на неговите… неговите перверзни. — Лицето му отново се отпусна. Той бе казал, каквото имаше да казва за СА.
— И така — каза той вежливо, — разбрах, че твоят човек от американското посолство е предал Райнхард на полицията.
— Да, майн фюрер. Един портиер. Всъщност ловец на евреи, но много надежден.
— Хайнрих е малко обезпокоен — каза Хитлер, като заобиколи бюрото си с ръце, хванати зад гърба. — Той би желал заслугата за тази операция да е само негова. Безпокои се, че си имаш тези ловци на евреи и специални агенти, които работят за тебе.
— Да не се е оплакал, майн фюрер?
— Не, не, не, разбира се, че не — отговори Хитлер, като пропъди с ръка това предположение. — Хайнрих не е глупак. Той знае, че идеята да създадем твоята малка част е моя.
Всъщност именно Фирхаус бе предложил идеята да се създаде една малка елитна част в СС, но всички, които общуваха отблизо с Хитлер, бяха свикнали с това, че фюрерът си присвоява заслугите за всички добри идеи. Хитлер отначало бе приел предложението като шега, но накрая бе дал на Фирхаус малък бюджет и разрешение да обучи петима души. Фирхаус успя чрез задължително привикване на служба да увеличи броя на своята част до двайсет и пет — трийсет души.
Той беше започнал да практикува използването на германци със смесена кръв, обикновено една осма или една шестнайсета евреи, като агенти, обещавайки им, че няма да ги преследват, докато са ефективни. Познати като Judenhascher, ловци на евреи, те бяха използвани да събират информация за други евреи, като често прекарваха със седмици над фамилни архиви, за да търсят някоя прабаба или втора братовчедка, в чиито жили да има поне мъничко еврейска кръв. Фирхаус пращаше докладите си на Хитлеровия СС и с всеки изминат ден папките с информация набъбваха и очакваха Хитлер да ги използва за всякакви тъмни замисли, които можеше да изработи умът му.
Хитлер се засмя и удари с ръка по масата.
— Знаеш ли какво харесвам в теб, Вили? Това, че си практичен човек. И така, кажи ми още нещо. Беше ли на разпита на Райнхард?
Фирхаус кимна.
— Какво ни каза той? Каза ли нещо за Черната лилия?
— Твърдеше, че никога не е чувал за това.
Телефонът иззвъня. Хитлер се завъртя, грабна слушалката и я тресна обратно. После се обърна към Фирхаус и изрева:
— Той е лъжец! — Лицето му почервеня. Юмрукът му удари по масата. — Разбира се, че знае за нея. Той е помогнал за създаването й. — Пое дълбоко дъх, за да се успокои, и продължи: — Много е важно бързо да смажем тази организация, Вили. Тези фанатици. Фанатизмът е заразен. Искам това да бъде непосредствената ти задача. Разбий ги. Разбий Черната лилия.
— Това не е ли работа на Гестапо, майн фюрер? Хитлер френетично замаха с ръка пред лицето си и заклати глава.
— Гьоринг си има други неща, за които да се тревожи. Не се грижи за политиката.
— Да, майн фюрер. Райнхард също така каза нещо интересно за ирландеца, за когото ви споменах, Кигън.
— Ирландеца?
— Ирландски американец. Очевидно заместник-посланикът Уолингфорд се е опитал да наеме самолета на Кигън за бягството на Райнхард, но Кигън отказал.
— Аха! Може би твоята интуиция за него е вярна.
— Направих си труда да поговоря с Кигън рано тази сутрин. Той е голям циник и имам чувството, че не му харесват много неща в Америка. Той определено не вярва на банкерите и бизнесмените, казва, че те са единствените победители във войната.
— Вярно, много вярно — каза Хитлер и затръска глава в знак на съгласие. — Какво имаш наум за този Кигън?
— Не съм сигурен. Той е много богат и доста независим. Познава всички в посолството, в армията, хора от правителството, повечето от благородните фамилии тук и в Англия. Такъв човек, ако симпатизира на нашите възгледи, майн фюрер, може да бъде използван по много начини. Той зйае много вътрешни тайни — кой може да се поддаде на изнудване: хомосексуалисти, длъжници, влиятелни хора, чиито вкусове превишават банковата им сметка.