— Смяташ ли, че вече е готов да напусне? — попита Фирхаус. Бе вербувал полковника от СД, разузнавателния отдел на СС, където го смятаха за прекалено висок, за да бъде ефективен агент на бойното поле. Това бе неприятна загуба за СД, понеже Лудвиг бе един от най-умните мъже, които Фирхаус бе срещал. Беше завършил с отличие университета в Берлин и изтънко познаваше човешкия характер. Фирхаус го бе назначил да отговаря за обучението и селекцията на агентите, които вербуваше, и Лудвиг бе разработил една наистина тежка програма — дотолкова физически и интелектуално изтощителна, че трудно устояваха и най-твърдите мъже.
— Може би — каза Лудвиг най-накрая. — А може би е по-добре да остане още малко. Просто да сме сигурни, че е идеален. В края на краищата още в началото планирахме курса за една година. Изминали са само седем месеца.
— Няма защо да бързаме — каза Фирхаус. — Всякаква задача. Разбираш ли, Лудвиг, всякаква задача! Той трябва да може лесно да се справя с всякаква задача. А какви са му отношенията с другите?
— Студени като айсберг. Нищо не може да го обезпокои. Преживя три седмици в планината сам — пуснахме го без нищо друго освен оръжието му и дори мисля, че наддаде на килограми там.
— Оръжие?
— Отличен стрелец и владее ножа като цирков изпълнител. Ашита от Окинава казва, че Сван е най-добрият му ученик по жиу-жицу. Има ръце като желязо.
— Ще убива ли, ако му се наложи?
— Без да му мигне окото. Той би убил и собствената си майка, ако това е целесъобразно.
— Интересно. А мислиш ли, че такъв самотник ще се подчинява на заповеди?
— Ще направи всичко, което е необходимо, за да изпълни задачата си. Той се е превърнал в машина.
— А другите неща — онези, на които един човек не може да се научи?
— Той е потаен, лукав и опасен. И изкусен лъжец. И както отбелязах, голям актьор. И е достатъчно параноичен, за да бъде много предпазлив. Както виждаш, не само е майсторски скиор, но и абсолютно безстрашен. Много добра находка, хер професоре.
— А другият? Крафт?
— Хладнокръвен убиец, но не е така гъвкав като Сван. В някои области е почти еднакво добър.
— А доколко е предпазлив той, Лудвиг?
— Предпазлив? Няма класата на Сван. Ще ти дам един пример. Имахме едно упражнение — да се вдигне във въздуха един склад, силно охраняван. Трима бяха хванати, когато се опитвали да проникнат в сградата, но доколкото разбрахме, Сван изобщо не се е доближавал до склада.
После дойде при мен и ми каза да махна охраната, защото сградата щяла да избухне. След два часа, бам! Нямаше я. Срина се!
— Какво е направил?
— Бомба за плъх.
— Наистина ли? — отговори Фирхаус учудено.
— Запознат ли си с този вид бомба?
— Чувал съм го — каза Фирхаус след малко.
— Пропълзял по мръсния канал под мястото и сложил капан. Използвал лимбургско сирене, за да е сигурен, че плъхът ще го подуши. Проработи превъзходно.
— Някои от другите обучавани не показват ли такива качества като Сван?
Сван изскочи от боровата горичка в подножието на планината наведен напред и присвил колене, за да запази скоростта, и безшумно се плъзна към тях.
— Не. Те са добри, но не са като този, дето пристига сега. Казвам ти, професоре, той е толкова способен, че човек се плаши.
— Ти плашиш ли се от него, Лудвиг? — небрежно попита Фирхаус.
Полковник Лудвиг се усмихна и поклати глава.
— Никой не може да ме уплаши, професоре, аз съм над тези неща. Но му се чудя. Той бе тук само от седмица, когато разбрах, че може да надмине десенсибилираната ни подготовка. Господи, та той може и да преподава. Той е идеалният офицер от СД. Това, за което фюрерът мечтае, е точно той.
— Ти би ли се изправил срещу него?
Лудвиг за миг го погледна насмешливо, после бавно кимна.
— Да. Интересно предизвикателство. Той има неестествената способност да се концентрира върху една-единствена цел, да взема на момента решения, базиращи се на знания, инстинкт и логика, и да реагира веднага. Повечето, които познавам в този занаят, използват емоционалния инстинкт. Рядко се съобразяват с логиката.
— Учи ли се от грешките си?
— Сван не допуска грешки.
— Какви са слабостите му, Лудвиг?
— Единствената му слабост, която мога да определя, е нетърпението му. Когато научи нещо, иска веднага да го опита.
— Хм. Това може да стане сериозен проблем. Може да се наложи този човек да стои скрит с години, преди да бъде задействан.
— Тогава ще трябва да му намерим други занимания. Той обича опасностите.