Имаше два маршрута надолу по склона. Единият, от западната страна на ледника, беше по-бърз, но много по-опасен, покрай пропаст, дълбока поне триста метра. Източната пътека имаше редки падове и естествен риф, който прекъсваше пътя по средата. Двата пътя се сливаха в средата на склона. Следваше гладко спускане по цялата дължина додолу. Критичното решение щеше да бъде дали да се рискува със спускане по западната страна, или да се пресече през източната.
Инструкциите на Лудвиг бяха прости — да се донесе флагът. Това бе операцията, така че тестът бе за умения, интелигентност и бързина, а не за героичност.
Той се съсредоточи върху картата. След като ще се изкачват по западната страна, ще му се наложи да пресече ледника и да стигне източния път — задача, опасна сама по себе си: едно подхлъзване и ще полети надолу към сигурна смърт.
Лудвиг бе измислил наистина дяволско състезание.
— Е, Сван, желая ти късмет. Нека по-добрият спечели — каза Крафт и му подаде ръка.
— Най-добрият ще спечели — каза Сван, без да го погледне. И без да обръща внимание на протегнатата ръка, рязко се обърна и излезе.
Към обяд Сван бе достигнал гребена от западната страна на Хамел. По негови изчисления бе две-три минути пред Крафт. Загуби тридесет секунди, докато оглеждаше долината и мислено се концентрираше върху картата. Върхът на Хамел се спускаше на изток, докато западният път, по-опасният от двата, започваше само на петдесет метра по-нататък, покрай издатината на планината. Да се спуснеш със ски по ледника от западната страна бе повече от рисковано, бе просто глупаво. А имаше и още един фактор — вятърът. Той бясно виеше около него и превръщаше снега във вихрушка. Двеста метра напряко и Крафт щеше да го изпревари. Да се донесе флагът! Единствената инструкция на Лудвиг.
Добре, той щеше да принуди Крафт да избере опасния западен път. Премина през гребена, сви рязко и спря на метър от стръмната пропаст.
Стоеше на една малка издатина точно над пътеката покрай ледника. За момент разучи пътя. Вятърът метеше снега през заледената река. Имаше късмет. Ледникът тук беше широк, блестящ, пресечен от тънки, дълбоки пукнатини.
Погледна към върха на Хамел на около тридесет метра по-нагоре. Една широка опасна пряспа висеше от гребена. Тук-там по широчината й се бяха появили дълбоки пукнатини.
„Една лавина, която само чака да тръгне надолу“ — помисли си Сван.
Погледна отсреща. Единствената пътека се спускаше право надолу между дърветата — стръмен път, почти вертикален на места. А пътеката под Сван извиваше сред големи камъни и дървета. По-бавна, но по-сигурна. С крайчеца на окото си видя Крафт да се появява от другата страна на ледника. Съперникът му бе само на секунди след него, но сега имаше достъп до по-бързия и по-опасен път. Щеше ли да тръгне по него? Или щеше да загуби ценно време да гони Сван по по-лесната страна на склона?
„Той ще действа напълно инстинктивно“ — помисли си Сван. Крафт беше хванат натясно. Не можеше да си позволи да пресече ледника тук: трябваше да тръгне по западния склон. И Крафт наистина се спусна право надолу.
Сван също тръгна надолу по криволичещата пътека. Крафт имаше вече секунди преднина от отсрещната страна, но щеше да му се наложи да пресече около трийсет метра по ледника в края на пътеката, за да стигне до финалния склон. Сван наблюдаваше как Крафт намали скорост, когато опасната пътека стигна до ледената река. „Ще трябва да спре за малко, за да изследва леда — помисли си Сван. — Не е толкова глупав да тръгне по него слепешката.“ После бръкна в якето си и извади един люгер. Вдигна го към пряспата, която висеше от върха на планината, и изстреля един куршум, после втори, после трети.
Крафт наистина спря да се огледа. Беше само на метър-два от ръба на пропастта. Долината бе далече под него. Той бе останал без дъх, очилата му се бяха замъглили. Крафт ги смъкна и започна да изследва леда. И изведнъж чу изстрел. Още един. И още един. Погледна към планината. Какво, по дяволите, правеше Сван?!
Огромната пряспа, която висеше на върха на Хамел, изстена и потрепери. Пукнатините се разшириха, увеличиха се неимоверно и пряспата изведнъж се освободи.
Грамадна вълна сняг, три метра дълбока и петдесет широка, се сгромоляса надолу по планината.