— Всички войни са брутални.
— Не исках да кажа това. Слушай, Ки, видях еднб летище край Мадрид с няколко дузини бомбардировачи „Хайнкел“, в хангари. Всички роялисти използват германско оръжие. Можеш да ми вярваш: Испания ще се превърне в личен тренировъчен полигон на Хитлер.
— От теб ще стане доста добър политически оракул, приятелю.
— Дано.
— Много е добра, шефе — каза Ал Джек. Беше се изкачил по дюната и вдървено стоеше пред тях, облечен с най-хубавите си неделни дрехи и нахлупена до веждите шапка. Кигън и Радмън гледаха как Рейв Он лудува по брега. Тя се изправяше на задните си крака и скачаше в хладката вода, а от разтворените й ноздри излизаше пара.
В средата на април вече бяха готови да се преместят в Париж, за да участват с Рейв Он в Лоншам, може би най-елегантното конно надбягване в света. Повечето от трасетата — Шантийи, Сен Клу дьо Мезон, Еври и Лоншам — бяха на около четиридесет мили от Париж. По план трябваше да я пуснат да бяга първо в „Ла куп дьо Мезон“, после в Шантийи за френското дерби, след това в Лоншам за откриването на сезона през май и да се подготвят за престижната награда „Гран при дьо Пари“ през юни и за най-голямото надбягване през септември.
След като настаниха Рейв Он в конюшнята в Париж, Кигън се присъедини към Радмън в Берлин.
— Няма да повярваш — каза ентусиазирано Радмън, когато се срещнаха на вечеря. — Предложиха ми да стана шеф на бюрото на „Ню Йорк Таймс“ тук.
— Шегуваш се! Ще приемеш ли?
— Дали ще приема? По дяволите, та това е най-сладката работа в Европа. Гьобелс беше заплашил, че ще ми вземе визата, но сега ще бъда прекалено важен и нацистите няма да могат да ме изхвърлят.
— Внимавай, приятелю — каза Кигън очевидно загрижен. — Тези копелета ще те убият.
— Няма да посмеят — каза Радмън с усмивка.
Той отиде до Щатите за един месец на обучение и се завърна с най-пресните новини и клюки от родината. Беше изпълнен с ентусиазъм относно Рузвелт и бъдещето на Америка и сподели горещи сведения за сезона в Бродуей, като бърбореше за танцьора Фред Астер, звездата на най-новото шоу на Коул Портър; за новелата на Джеймс Хилтън „Изгубени хоризонти“, която бе чел по пътя за Щатите, и за „Човешката участ“ на Андре Малро, която бе чел на връщане; за един филм, наречен „Кинг Конг“ — за една маймуна, която нападнала Емпайър Стейт Билдинг; и за един пълнометражен анимационен филм на основата на „Трите малки прасенца“. Беше се влюбил лудо в Грета Гарбо, след като я гледал в два филма. За първи път, откакто бе напуснал Щатите, Кигън усети лека носталгия. Но вълнението от откриването на сезона за конни надбягвания и завръщането на Радмън скоро разсея това чувство. Рейв Он изглеждаше добре и се приспособяваше чудесно. Радмън нямаше да започне новата си работа до средата на лятото, така че имаха на разположение два месеца, които да прекарат заедно.
— Никога ли не си мислил, че ще ти е по-добре вкъщи? — попита Кигън.
— Не мога, бъдещето ми е тук — каза Радмън. — Знаеш ли какво каза редакторът на „Таймс“? Каза, че имам по-тънко чувство за политическата динамика в Европа от който и да е жив репортер.
— Добре, това ли ще ми сервираш за вечеря?
— Копеле такова!
— Е, по дяволите, би трябвало да си. Ти закусваш, обядваш и вечеряш с политика. Светският ти живот е отишъл по дяволите.
— Виждам, че нещата тук стават все по-лоши. Сега те бойкотират еврейските магазини — каза Радмън. — Знаеш ли, че на евреите им е забранено да се занимават с бизнес? Дори да ходят на училище?
— Не е тайна. Те всеки ден се хвалят с това в нацистките си парцали.
— Знаеш ли, че днес чух едно нещо, с което не се хвалят?
— Че Хитлер е травестит?
— Вероятно, но не е това. Чух, че направили един затворнически лагер край Мюнхен. За политически затворници. И че строят още двадесет нови — двадесет! — само за евреи. Имам един източник, който казва, че били арестували повече от сто хиляди души и ги изпратили в тези лагери без съд и присъда. И че държат затворниците гладни и ги бият.
— Виж, трябва да си сигурен в това — посъветва го Кигън. — Око да види…
— Те не позволяват посещения на пресата.
— Само казвам, че си на голяма почит. Не давай възможност Гьобелс да те обори.
— Какво съмнително има тук? Ние говорим за цялата държава, която няма нормални устои в колективния си ръководен орган. Това вече не е политика. Те са минали отвъд това. Е, сигурен съм, че ти е дошло до гуша, след като живееш тук. Кажи какво става с теб? Още ли тъгуваш по онази певица?
— Кой казва, че тъгувам по някого?
— Хайде, Ки, цяла година се увърташ около това момиче. По дяволите, тя сигурно вече си е намерила обожател, а може и да се е омъжила досега.