Уилоуби вдигна рамене.
— Ще трябва да извините дъщеря ми — каза той примирено. — След смъртта на съпруга й чувството за хумор й изневерява.
— Може би се държах малко фамилиарно — отговори Кигън. — Приемете извиненията ми.
— Разбира се. Между другото, Кигън, да заложа ли на вашия кон?
— Аз лично ще заложа — каза Кигън, докато превзетият британец си тръгваше.
— Това се казва невъзпитано дете — засмя се Радмън.
— Съжалявам — каза Джени, — просто избухнах.
— Ти просто й сви сърмите — засмя се Кигън. — Изглеждаше като цапардосана с мокър парцал.
— Предлагам да си направим една солидна закуска в „Максим“ за моя сметка и да се върнем за приема след откриването — каза Радмън.
— Ние трябва да тръгваме. — Кигън сложи ръка на кръста на Джени. — Имаме си други планове.
— О? — каза Джени. — Не може ли Бърт да ни придружи?
— Не — каза Кигън и я поведе към пакарда. — Ще се видим след два часа на приема.
Радмън ги гледаше, докато вървяха към колата. Никога не бе виждал Кигън така развълнуван и щастлив. Тук, на откриването на сезона, най-голямото светско събитие в Париж, те бяха така великодушни да прекарат дните си с него, че сега, когато бяха решили да се усамотят за няколко часа преди надбягванията, той не се обиди.
Бе така погълнат от мислите си, че не видя фон Майстер, който пресече паркинга и дойде при него.
— Хер Радмън — каза нацистът. — Радвам се да ви видя. Радмън го погледна и каза грубо:
— Тази униформа изглежда съвсем не на място тук.
— Ще свикнете с нея.
Радмън понечи да заобиколи високия нацист, но той му препречи пътя.
— Между другото — каза фон Майстер, — имате един служител във вашия офис, един фотограф, Марвин Клайн.
— Точно така.
— Може би „Ню Йорк Таймс“ не е получил заповедта на райхсминистъра Гьобелс. Повече не може да наемате на работа евреи.
— Не сме го наели в Германия. Той е американец.
— Е… — усмихна се германецът, — няма голяма разлика.
Радмън понечи да си тръгне, но фон Майстер продължи:
— Вашият приятел, този със състезателния кон, как се казва?
— Кигън.
— О, да, Кигън. Неговата приятелка — или може би съпруга — нали е германка?
— Е, и?
— Просто съм любопитен. Винаги се интересувам от германските момичета. — Немецът се засмя. — Така че… кажете му, че се надявам кобилата му да спечели. Ще заложа на нея.
19.
— Горкият Бърт — каза Джени, когато се качиха в колата. — Трябва да му намерим жена, за да сподели нашето щастие.
— Бърт ще се оправи. Негова любовница е работата му. Ако се почувства самотен, стига да си облече тренчкота и няма да може да се отърве от жени.
— Стига си говорил така. Ядосваш го.
— Показвам привързаността си. Това е единственият начин мъжете да показват чувствата си, без да ги арестуват за нарушаване на моралния ред.
Тя отметна глава и се засмя.
— Понякога ме караш да се смея, без да знам защо. — Притисна се в него. — Толкова съм щастлива, Ки.
Вече цял месец живееха в света на мечтите. Хитлер и политиката рядко се споменаваха.
— Някога ще си спомняме за тези дни и чак тогава ще разберем колко са прекрасни — каза Кигъл нежно.
— Обещаваш ли?
— Абсолютно. Любовта е магия.
— Наистина ли се влюбваме, Франсис?
— За мен това е свършен факт, мила — каза Кигън тихо. — Влюбих се в тебе още когато те видях за първи път.
— Чудесно го каза.
— Ти си чудесна.
— О, Франсис, толкова е прекрасно, че просто се плаша. Толкова съм щастлива…
— Това е може би най-хубавото нещо, което някога си ми казвала — засмя се той.
— По-хубаво от „обичам те“? — Тя хвана ръката му с двете си ръце и се притисна към него.
Той я погледна изненадано.
— Никога не си ми казвала „обичам те“.
— Току-що го казах.
— Много косвено.
— Тогава ще го кажа директно — каза тя и го погледна със сълзи на очи. — Je t’aime. Ich liebe dich. — Посегна и леко докосна устните му с връхчетата на пръстите си. — Много те обичам, Франсис. Когато сме заедно, гърдите ме болят, но това е хубава болка. А когато сме разделени, става ужасна.
Тя обхвана с две ръце лицето му и устните им се сляха.
Шофьорът ги откара в един парк близо до Сена, в края на Булонския лес.
Разстлаха едно одеяло и Кигън нави „Виктрола“-та. Пусна „Any Old Time“ от Лейди Дей. Джени тихичко запя заедно с нея.
— Научих я, като слушах Били Холидеи по радиото — каза тя, щом песента свърши. — Виждал ли си я?
— Само веднъж. Един мой приятел, Джон Хемънд, настоя да отидем в „Монро“ — това е един нощен клуб в Харлем, и да я чуем. Тя беше нова певица, чак после стана Лейди Дей. Беше… не знам как да ти я опиша… сърцераздирателна и божествена едновременно. Помня, че стояхме там до зори. Тя можеше да се усмихне и да ти скъса сърцето. Ти си същата, Джени.