— Хубаво пиле — каза Хобърт. — Тлъсто. Като го оскубете, ще е поне две кила.
— Добро е — отговори тя и обърна глава, за да не гледа, а той завъртя пилето във въздуха, за да го омае, после го положи на дъската и — чоп! — отряза му главата с голямата лъскава секира. Обикновено след този момент Хобърт натикваше пилето с врата надолу в една кофа, докато спре да мърда, но в този ден то скочи — наистина скочи от ръката му и затича лудо край тезгяха, докато не падна в дървените стърготини на пода и Хобърт не го хвана. Луиз пребледня и излезе навън, и после разправяше, че й се гадело, докато го готвела. Роджър обаче бе на седмото небе. Това бе един от най-вълнуващите му спомени.
Момчето си умираше да описва случката с обезглавеното пиле на татко Скоби и по-късно на Фред. Навеждаше глава към гърдите си, пъхаше ръце под мишниците си, тичаше из кухнята и се блъскаше в мебелите, както бе правило пилето. После махаше с ръце като с крила и хъркаше, сякаш се задавяше с кръв, а накрая падаше на пода на кухнята и риташе на умряло. Татко му му беше обяснил, че това били рефлекторни действия и че пилето всъщност вече било мъртво, но от това историята ставаше още по-интригуваща.
И точно тая събота, когато отидоха на пазар и след като бе мислил две години върху случката, Роджър събра кураж да поиска повторно представление и извика:
— Пусни го на пода, та да потича!
Хобърт спря да върти пилето, а Луиз веднага го смъмри:
— Роджи! Как може такова нещо! Да не сте посмели, мистър Хобърт! Роджи, излез навън и чакай там.
— Ама, Луизи…
— Веднага вън!
Фред седеше на пейката пред железарския магазин, както всяка събота сутрин, и си говореше с кмета Огълсби. Роджър изтича при него по напечения тротоар и се оплака:
— Уизи не дава на мистър Хобърт да направи фокуса с мъртвото пиле.
— Лошо — каза Фред съвсем сериозно. — Само гледа да ти развали удоволствието.
— Фред! — Луиза вече бе дошла при тях. — Не говори така на детето.
— Виж сега, Роджи, предлагам ти да идем в магазина за млечни продукти и да си вземем по една сода, докато Уизи си направи косата — пак така сериозно продължи Фред, уж без да й обръща внимание. — И щом свърши, ще идем при Барни и ще си вземем хот-дог и ще те оставя за дневното представление в „Тиволи“.
— Ура! — викна Роджър и дори подскочи, въпреки че съботната програма бе все същата през последните шест месеца, и погледна към афиша на „Тиволи“. Джони Вайсмюлер в „Тарзан — Човекът-маймуна“ и четвъртата част на „Експрес «Ураган»“ плюс добавка, което означаваше и анимационен филм.
— О, Господи — прошепна той. — Тарзан! Луиз завъртя очи.
— Това е история за джунглата — каза Фред уверено. — С много диви животни.
— Гледала съм го, Фред — каза Луиз престорено сърдита. — Добре. Ще свърша с покупките и ще вземем пилето след представлението.
— Ура — викна пак Роджър, после се надигна на пръсти и прошепна в ухото на Фред. — Може ли да идем и до мистър Бейли?
Фред му намигна и кимна.
Съботните следобеди бяха времето на Фред и Луиз. Те оставяха Роджър на дневното представление и разбираха точно кога ще излезе, после отиваха до къщата й, взимаха нейния буик и караха до къщата на Фред. Тя беше една от малкото, които имаха гараж, при това залепен за нея, и можеха да влизат и излизат, без съседите да ги видят. Фред често вземаше на заем буика на Луиз и го миеше на алеята, така че никой не му обръщаше особено внимание, когато се прибираше с него. В събота Луиз сядаше на пода до предната седалка и се кикотеше на криеницата, която играеха, за да надхитрят местните клюкари.
Съботните „партита“ бяха негова идея. Роджър обикновено срещаше в киното Пол и Томи и се бавеха, а това им осигуряваше два часа заедно. Щом стигаха в къщата, те се любеха буйно и жадно. Тази събота не бе по-различна. Свита на пода на колата, Луиз пъхна ръка между бедрата му и започна да го гали.
— Какво стана със срамежливата госпожица, която срещнах преди девет месеца? — подсмихна се Фред.
— Тя откри какво значи думата любов — каза Луиз и потърка глава в крака му.
— И какво означава тази дума?
— Да си правиш удоволствието. Да ти е хубаво. Демпси бе отбягвал близостта на Луиз няколко месеца, но накрая се предаде. Роджър бързо го прие, дори станаха приятели, понеже момчето нямаше нищо против връзката на Демпси и Луиз. В такъв малък град обаче имаше опасност женитбата да стане неизбежна, така че Демпси се застрахова още отначало — никакъв брак.
Мисълта за женитба не го привличаше. Щеше да мисли за това, когато му дойдеше времето. От друга страна, Луиз се беше оказала буйна и страстна любовница.