Щом влезеха в къщата, в нея сякаш се освобождаваше някакъв демон. Вярно, тя беше потискала желанието си години наред като бе играла ролята на майка и сестра на Роджър и на добра дъщеря и прилежна домакиня за баща си, при това никой от мъжете в града не я привличаше, защото тя познаваше повечето още от дете. После в живота й се появи Фред Демпси. Беше съвсем естествено баща й да покани новия си служител на вечеря вкъщи и Роджър не бе единственият, който се бе привързал към него още от първото му идване. Но той беше срамежлив самотен мъж, не излизаше никъде, само веднъж месечно ходеше с автобуса в Чикаго да посети болната си майка и рядко говореше за себе си. Говореше предпазливо и уклончиво, но когато ставаше дума за изкуство, книги, театър или музика, се разпалваше и тя веднага го хареса, защото усещаше в него същите потиснати чувства, които таеше още от пубертета.
За пръв път се бяха любили на задната седалка на буика зад гарата. Седмици наред се въздържаха, но галенето им ставаше все по-страстно всеки път, когато бяха сами — пипаха се, изучаваха се и се забравяха в екстаза на опознаването. И най-накрая тя предложи да смъкнат седалките и щом той затвори вратата, си разкопча блузата, оголвайки едрите си гърди за жадните му целувки. А той я опипа, свали пликчетата й и насочи ръката й към себе си. Всичко стана толкова устремно, че тя все още си спомняше само отделни моменти. Помнеше само, че той беше много внимателен и нежен, че й беше хубаво и че почти беше припаднала, когато получи първия си оргазъм.
В момента в който влязоха в къщата, тя си свали блузата и каза:
— Хайде да се изкъпем заедно! Цяла седмица мисля за това. И го поведе към банята на горния етаж.
В банята той започна да я съблича, да гали плоския й корем и да дразни гърдите й, а тя нетърпеливо му свали панталоните. Той я привлече към себе си.
— Тук, тук, искам тук — задъхано каза тя и той я повдигна на ръба на мивката и я гали, докато тя запъшка и се стегна, и когато извика, влезе в нея.
Демпси лежеше по гръб със затворени очи. И двамата бяха голи. Луиз седеше с кръстосани крака на леглото и свиваше две цигари — Фред предпочиташе тютюна „Принц Албърт“, купешките му бяха силни.
— Чудесно — каза той. — Ставаш експерт по всичките ми пороци.
Тя запали цигарите, задържа едната и сложи другата между устните му. Той дръпна дълбоко и издуха дима към тавана.
Нелош начин за прекарване на съботните следобеди.
— С колко време разполагаме?
— Четиридесет минути — каза тя.
— Има време за още веднъж набързо.
Тя го възседна, отърка зърната на гърдите си в неговите и прошепна:
— Не обичам набързо. После винаги искам още. Защо не идем на танци след вечеря и да си тръгнем по-рано? Можеш да помислиш за това по време на вечерята.
— Тази сутрин се забавих петнайсет минути в козметичния салон, защото всички искаха да чуят за „Антъни“ — каза Луиз, докато вечеряха. Тя беше първата в списъка за бестселъра, пристигнал преди няколко дни в градската библиотека. — И всички искаха да чуят за… — тя погледна към Роджър — … пикантните пасажи.
— Какво е пикатни пасажи? — попита брат й.
— Любовни истории — бързо отговори тя и той веднага изгуби интерес към темата, наведе се над тестето картинки от дъвка от поредицата „Полицаи и гангстери“ до чинията си и се оплака:
— Томи си има две картинки на Джон Дилинджър. Две! И една на Мелвин Първис. И иска пет мои картинки за единия Джон Дилинджър. Не е гот.
— Не е честно — поправи го Луиз.
— Така е в бизнеса, момчето ми — каза Бен Скоби. — Казват му закон за търсенето и предлагането. Той предлага, ти търсиш. И си мунти.
— И губиш — поправи го Луиз.
— И губиш — каза баща й намръщено.
— Ама той ми е приятел — възрази Роджър. — Нали и вие с Фред сте приятели с клиентите на банката.
— Различно е — каза Скоби и започна да обяснява за допълнителната гаранция, за лихвите и плащанията, но момчето бързо го отклони от темата и се върна на въпроса как да вземе картинката на Дилинджър от Томи Нютън, без да накърни собствената си колекция.
— Коя картинка е най-ценна? — попита Фред.
— Джон Дилинджър — каза Роджър. — Флойд Хубавеца е втора. Но не може да се мери с Джон Дилинджър.
— Лоша работа! — въздъхна Скоби. — Да си банкер, а синът ти да търси картинка с лика на най-големия банков крадец в историята. — Той поклати глава. — Накъде отива светът?
— Всичко е търсене и предлагане — отговори Роджър и всички се засмяха.
Вечерите у Скоби бяха от скучни по-скучни. Разговорите се въртяха около Рузвелт и как той щял да оправи икономиката, около беизболния сезон и местния панаир след две седмици, около това какво ли е замислила бандата на Дилинджър и дали Джек Шарки има сили да победи германеца Макс Шмелинг в шампионата по бокс в най-тежката категория — най-близката тема до Германия. В края на краищата Европа беше от другата страна на земното кълбо.