— Не съм казал такова нещо.
— Опитахме в Чикаго и видя какво стана. Убиха Чарли, пречукахме оня банков служител и ме тикнаха в пандиза. Сега всички мислят, че съм убиец. Все аз опирам пешкира.
— Това е, понеже си известен, Джони — ревниво се захили Нелсън.
— Не искам да бъде обвинен в нещо, което не съм направил — остро отвърна той.
— Какво искаш да направя, да напиша писмо до „Нюз“ и да си призная? — засмя се Нелсън.
— По дяволите, Джони непрекъснато пише писма на вестниците — каза Пиърпонт. — Дори изпрати една книга на… как се казваше оня?
— Мат Лийч — каза Дилинджър гордо. — Капитан Лийч, шеф на щатския полицейски патрул на Индиана. Изпратих му едно копие от „Как да стана добър детектив“.
— Дяволски тъп номер, ако ме питате. Няма нужда да ги вбесяваме още повече — обади се Ван Митър.
— Виж, Хомър — отговори Дилинджър. — Не може да ги вбесим повече, отколкото са, и не могат да ни преследват по-ожесточено, отколкото го правят.
— Все пак се нервирам — каза Ван Митър. — Ще има много хора по улицата в петък следобед. Получават си заплатата и така нататък.
— Никой няма да пострада — каза Дилинджър категорично. — Всички ще легнат долу като взвод противотанкови бойци. Четири минути и сме на път към Индианаполис. Докато се съвземат и извикат момчетата от отдела за борба с гангстерите, ще бъдем на половината път. На федералните ченгета ще им трябват три-четири часа да отидат дотам от Чикаго.
— А щатската полиция? — попита Пиърпонт.
— Те не могат да си избършат носа.
— Не обичам малките градчета — промърмори Ван Митър.
— Да, ама банката си е банка и има само трима полицаи, включително шерифа.
— Аз съм „за“ — каза Кларк. — Вижте какво се случи с Чарли, като се забърка с момчетата от отдела за борба с гангстерите.
— Чарли беше глупак — каза Дилинджър малко нервно. — Да налети на Мелвин Първис, който си седи с автомата в скута. Слушай, този Първис не е обикновено ченге от отдела. Той е смахнат. Хувър му даде зелена улица да ни ликвидира. Не искам да си имам работа с такива хора.
Никой не се обади.
— Така че ще се придържаме към малките градчета с тлъсти банки.
— Може би трябва да се оттеглим — каза Пиърпонт.
— Ще вземем двеста долара, ако имаме късмет, и като ги разделим по равно ще искаш да се оттеглим, така ли? — каза Ван Митър и се засмя. — Ще отидеш ли в Рио с петдесет долара, Хари?
— Искам да кажа да направим една поредица. Да оберем четири-пет банки за един ден и да се оттеглим.
— Няма да стане — каза Дилинджър и поклати глава. — Ще даде време на Първис и момчетата му да ни хванат по маршрута. Удряй и бягай, удряй и бягай, това е начинът. Дръж ги вън от равновесие.
— Аз предлагам да влезем с гръм и трясък, да убием всеки, който мърда, и да си отворим пътя с куршуми. Да накараме всички да се напикаят от страх — каза Нелсън.
— Ще си държиш ръцете настрани от оръжието, чуваш ли ме, Лестър? — каза Дилинджър. — Това градче едвам диша. Няма да ни създават никакви затруднения.
— Знаете ли какво чух? — каза Пиърпонт. — Чух, че Първис винаги палел пура преди да тръгне след някого. Наричал я свещичка за рожден ден. Имал списък на двадесет и двама от нашите и разправял, че когато свещичките станели двадесет и две, щял да направи парти.
— Двайсет и две — каза Дилинджър. — Гледай ти!
— Сега си има отделение с картечници — каза Нелсън.
— Мотото му е „никаква милост“.
— Колежански хлапета — каза Дилинджър. — Подскачат цял метър, когато им проскърца обувката. Цялата работа с Първис е, че Флойд и бандата му убили един федерален полицай, когато претрепаха Джели Наш в Канзас Сити, и той излезе личен приятел на Първис.
— Какво искаш да кажеш с това „претрепаха Джели“? Те се опитваха да го спасят — каза Пиърпонт.
— Няма начин. Конко сам ми каза. Искали да се отърват от Наш, понеже ги топял. Обаче в пукотевицата освен Наш довършили и четири ченгета, включително оня тип.
— И това побъркало Първис?
— Така предполагам. На него фитилът му е къс.
— Е, няма да го палим тогава.
— Хубаво го каза, Хари — засмя се Дилинджър.
— Как се казва банката?
— „Ипотекираща банка и фермерски тръст на Дрю Сити“.
— Колко е голям градът?
— Около три хиляди души, повечето фермери. Банката е в центъра. Съмнявам се дали има и двеста автомобила.
— С какво ще ни преследват, с коне и каруци? — захили се Кларк.
— Да, като Джеси Джеймс — отговори Нелсън.
— Млъкнете и слушайте. Това е планът — каза Дилинджър, извади един лист със скица на банката и го вдигна да го видят всички. — Банката е на ъгъла, вратите гледат към пресечката, един вид двоен ъгъл. Гишетата са отляво, когато влезеш. Витрините са високи, така че ще използваме пирамида. Аз поемам вратата и секундомера. Взимайте двайсетачки и по-дребни, знаете колко трудно се прекарват стотачки сега. Хомър и Лестър ще слязат в трезора, Хари и Ръсел ще очистят гишетата. Ще минем през града веднъж за проверка, после ще оставим Лестър и Хари, после Хомър и мен. Ръсел ще паркира колата пред банката. И помнете, имате на разположение само четири минути.