„Сигурно отива да се подстриже“ — помисли си Дилинджър, когато Огълсби влезе в бръснарницата, и се обърна към заложниците, опрял приклада на пушката си в бедрото си. Извади една цигара, сложи си я в устата и драсна клечка кибрит в нокътя на палеца си.
— Искам да си изясним едно нещо — почна Дилинджър, докато палеше цигарата. — Аз не съм гангстер, аз съм банков крадец. Гангстерите са отрепки, те работят за такива като Капоне и бандата му и им плащат да трепят хора. Знаете какво разправят за мен — че имам най-пъргавия ум и най-бавния пистолет в страната. Аз не съм убиец, без значение какво сте чели по вестниците. Три минути, Хомър! Ние ограбваме банките, понеже те ограбват вас! Вземат ви къщите, дават ви указание как да използвате собствените си пари и се правят на по-святи от Господа. Те не заслужават нищо по-добро от това, което правим с тях.
Отзад в склада Нелсън Бебока хвърляше пари в една чанта, която Хомър ван Митър държеше отворена.
— Защо, по дяволите, дърдори тия глупости? — изръмжа Нелсън, докато тъпчеше пакетите двадесетачки в торбата. — Прави всички ни на глупаци.
— Отвлича им вниманието, Лестър — отговори Ван Митър. — Просто си върши работата и остави Джони да прави каквото знае. Това ще е страхотна плячка, по дяволите! — Той широко се усмихна и разтърси торбата, та да намести парите на дъното. После викна към Дилинджър: — Изглежда добре, Джони!
Дилинджър отново погледна навън. Никаква следа от ченгето. Той бръкна в джоба си, извади един пистолет и го размаха към десетината седящи на пода.
— Виждате ли това? Това е моят щастлив талисман; Това е дървен пистолет… Точно така, дървен! Изрязах го от една дъска за пране и го боядисах с боя за обувки. Излязох с него от затвора в Краун Сити, под носа на пазачите, и си тръгнах с колата на шерифа. Все още не е измислен затвор за Джон Хърбърт Дилинджър, хора.
Демпси седеше на пода, държеше си коленете, мислеше си за положението и не можеше да сдържи усмивката си. Дилинджър я видя, пресече помещението и се наведе над Демпси.
— Намираш ли, че това е смешно, приятелю?
— Не, мистър Дилинджър — отговори Демпси.
— Е, харесват ми хората с чувство за хумор, приятел. Черпя те една пура. — Той извади една пура и я пъхна в джобчето на сакото му. — Ако не пушиш, ти почерпи някого.
Пак погледна секундомера и викна:
— Две минути, Хомър! — Отиде до вратата и без да се вълнува, нито да бърза, отмести лекичко пердето и надникна. Никаква следа от ченгето. Пак се обърна към групата на пода.
— По дяволите, времената са такива, че човек, дори да иска, не може да си намери свястна работа. Слушайте, — аз съм роден в Муърсвил, дето се казва, почти сме съседи. Прекарах първите си години в щатското поправително училище. Всъщност съм си едно най-обикновено градско момче. Баща ми държи една бакалница там в Муърсвил, точно като тази през улицата. Мене ме издирват в седем щата, по дяволите, издирват ме в щати, където дори не съм стъпвал! Не че не сме си взели и нашия дял от банките, отбележете си. По дяволите, обрали сме над дузина банки. Хари Пиърпонт, това конте там, е изработил петнайсет — шестнайсет. И Хомър ван Митър е обрал, колко, към двайсет ли, Хомър?
— Двайсет и две — извика Ван Митър.
— Двайсет и две. Знаете ли, това е едно число, което, изглежда, ме преследва. Роден съм на двайсет и второ число от месеца, откраднах първата си кола на двайсет и две, бях пуснат на свобода на двайсет и втори и избягах от федералните ченгета в Уисконсин точно преди месец на двадесет и втори. Ето сега е двадесет и втори май. Една минута, Хомър! Е, лейди и джентълмени, ще запомните този ден през целия си живот, 22 май 1934 година, и ще разказвате на внуците си, че на този ден сте били в банката на Дрю Сити, когато е била нападната от бандата на Джон Дилинджър. Разбира се, това е по-вълнуващо, отколкото да гоните мухите. Не е ли така, всички питам? Хората ще дойдат отвсякъде само за да посетят това място и вие с години ще разправяте за този ден и когато го правите, ще кажете на всички, че Джон Дилинджър не е бил лошо момче, той е бил изискан и учтив и не е наранил никого, и не е взимал пари, освен тези на банката. Десет секунди, момчета, опаковайте!
— Тук има още много — извика Нелсън от мазето.
— Казах, опаковайте.
— Джони — каза Пиърпонт, като погледна през прозореца. — Някакво ченге идва през улицата откъм бръснарницата.
По дяволите — изруга Дилинджър, после бързо нареди: — Окей, Ръс, иди навън, качи се в колата и я запали нормално. Не показвай оръжието си. Ако тръгне към банката, вземи го на мушка и му кажи да стои мирно и нищо няма да му се случи. Кажи му кои сме. Докато загрееш кола! и ще се качим и ние. Тръгвай.