— Добре — каза Кларк.
Тайлър Огълсби погледна към банката. Часовникът още показваше три без пет. Той въпреки всичко реши да отиде — беше сигурен, че Бен ще се съгласи да изплати бележката му.
Когато тръгна да пресича, един мъж излезе от банката и се качи в черния пакард, паркиран на ъгъла. Огълсби му се усмихна, но мъжът изведнъж измъкна отнякъде един 38 калибров пистолет и го насочи към него.
— Не мърдай, ченге! Ние сме бандата на Дилинджър. Само да помръднеш и много хора ще пострадат.
Огълсби спря и зяпна от изненада. Вратата на банката рязко се отвори и четирима души бързо излязоха, носейки чували с пари. Без да мисли, Огълсби посегна към кобура си и отстъпи заднишком.
Ръсел Кларк стреля. Огълсби усети как куршумът го удари и падна по гръб. Чу хора да викат, чу скърцане на гуми, но всичко сякаш ставаше много далеч. Усети се вкочанен целият, после светът се завъртя около него и той почувства, че пада в дълбок, мрачен кладенец.
Хората от Дрю Сити гледаха вкаменени, без да вярват на очите си, как Тайлър Огълсби лежи насред главната улица, вперил очи в дъжда. Демпси изтича от банката и падна на колене до него.
— Тайлър! — извика той, обърна се и изкрещя към прозореца на доктор Кимбърли над млекарницата. — Докторе, докторе, елате бързо! Застреляха Тайлър Огълсби.
Огълсби го погледна, но не го позна. След малко очите му изгубиха фокус и се изцъклиха. Демпси чу въздишката му и разбра, че е мъртъв. Погледна насъбралата се тълпа и поклати глава. Младият заместник на Огълсби тъкмо завиваше зад ъгъла с полицейския форд.
— След тях, Лутър! — извика Бен Скоби от прага на банката. — Това е бандата на Дилинджър.
Пакардът изрева по главната улица. Нелсън подаде автомата си през прозореца и изстреля дълъг откос в железарския магазин. Куршумите натрошиха армираните стъкла, разцепиха дръжките на няколко брадви, надуп-чиха една редица кутии с керосин и смъкнаха конските амуниции, накачени на куки на тавана. Хората вътре налягаха на пода и върху тях се посипаха отломки.
— Защо, по дяволите? — извика Дилинджър.
— Давам им тема за размисъл — извика в отговор Нелсън. — Хей, някаква патрулна кола сви зад нас.
— Това трябва да е другият полицай. Дай газ, Ръсел.
— Не може повече. Карам със сто и десет.
— Сега ще го забавя това копеле — викна Нелсън.
— Никакви убийства повече, Лестър — кресна Дилинджър.
— Добре де — каза Нелсън, счупи задното стъкло на пакарда с автомата, изчака полицейската кола да се приближи и щом стигна в обсега му, изстреля един откос, после втори.
Лутър Конклин видя предното стъкло да се пръска, после видя святкането на автомата в дъжда и чу как куршумите разцепиха радиатора и от него изсвистя пара. Вторият откос разцепи двете предни гуми и колата стана неуправляема и се запързаля по мократа настилка. Лутър обезумяло почна да се бори с волана, но колата стремително се плъзна към едно дърво, блъсна се в него и младият полицай усети как кормилото го удря в гърдите.
— Провалихме му работата на това копеле — засмя се Нелсън доволно.
— Господи, убихме още един полицай, а може би и двама — поклати глава Дилинджър.
Конклин се измъкна от колата, залитна, опипа натъртените си ребра и падна. Дъждът се изливаше върху лицето му. Младият полицай гледаше с безсилие и разочарование как най-известната банда банкови обирачи в историята изчезва по залятото от дъжда шосе. Дилинджър, Пиърпонт, Кларк, Нелсън и Ван Митър. Нямаше как да знае, че до шест месеца всички щяха да бъдат мъртви, издирени от човека, от когото най-много се страхуваха, Мелвин Първис от отдела за борба с гангстерите. Дилинджър щеше да умре първи, точно след два месеца. На двайсет и втори юли.
22.
Какъв отвратителен късмет, какъв гаден, тъп и отвратителен късмет!
Какво му беше казал веднъж Фирхаус? „Обикновено неочакваните неща те провалят.“ Той беше в опасност, понеже никога не му беше минавало през ума, че може да бъде хванат в капан в този град, определено не и от ФБР. Но точно това ставаше.
Демпси седна на ръба на леглото и се загледа в дъждовните капки, които се стичаха по прозореца. Седя така, без да мърда, около десет минути. Погледна часовника: три и двайсет.
Когато Бен Скоби се свърза с офиса на ФБР в Чикаго, на телефона беше самият Първис. Той щеше да дойде тук лично с екип от агенти на ФБР и беше заповядал на Скоби да заключи банката и да изпрати всички вкъщи, докато те пристигнат. Скоби бе обявил, че в седем часа вечерта всички ще се съберат пред банката.
Демпси трябваше да изчезне преди ФБР да пристигне в Дрю Сити. Не можеше да рискува един разпит от федерални агенти. Нито можеше да рискува да вземе рейса или да тръгне на автостоп: всички в града го познаваха. Имаше само един изход — да се качи на някой товарен влак. И дори това бе рисковано — ако не се покажеше в банката, щеше да започне разследване и можеха да проверят влака, когато пристигне в Лафайет. Но това беше риск, който трябваше да поеме.