Първо щеше да избръсне мустаците си и да измие черната боя от косата си. И да се облече топло — нощем все още беше доста студено.
Следваха вълнени чорапи и обувките с дебели подметки, които Луиз му беше подарила за рождения му ден. Парите не бяха проблем. „Не съм подготвен — помисли си той, — просто ме изненадаха.“
Той взе чифт плътни кадифени панталони и дебело шотландско яке, извади чорапите и обувките. Беше на път за горния етаж, когато входният звънец звънна. Демпси опря гръб на стената. Не можеха да бъдат хората на закона. Трябваше да е Луиз. Стоя неподвижен цяла минута. Звънецът звънна втори път, после трети. В главата му започна да се оформя нов план. Демпси бавно заслиза по стъпалата.
Планът беше идеален. Дори след време да го разгадаеха, това нямаше значение. Добереше ли се до Чикаго, нямаше значение какво щяха да си мислят — той нямаше да е повече Фред Демпси.
Отвори вратата и Луиз се хвърли в ръцете му.
— Ох, Господи, сърцето ми спря, когато чух — възкликна тя и се притисна към него. — Благодаря на Бога, че си добре. Страхувах се, че са застреляли теб.
— Не, беше Тайлър Огълсби.
Знам. Току-що се видях с татко. Сигурен ли си, че си добре?
Разбира се. Трябваше просто да седя пет минути на пода и да слушам как Джон Дплинджър се хвали какво добро момче е.
— Не мога да повярвам! През цялото време се шегувахме как банката ще бъде обрана. И Роджър с неговите картички…
— Спокойно каза той. — Всичко свърши. Дори и за горкия Тайлър. Хайде да се качим горе.
— Горе?
— Имаме три часа преди да дойде ФБР.
— Фред!
Той я целуна по врата.
— Но…
— Цялото това вълнение ме… ме възбужда. — Той пак я целуна по врата и тя се извъртя и потръгна.
— Цялата настръхвам.
— Аз настръхвам.
Той бавно я повлече нагоре, като целуваше и галеше бузите й, докато се качваха по стъпалата. Заведе я в спалнята и я сложи на леглото до панталоните и дебелото яке.
— Какво е това? — попита тя.
Той се беше навел над нея и я галеше.
— Довечера ще е хладно и влажно. Мислех да се преоблека преди да отида до банката. Може да ми съблечеш дрехите, Луиз. Може да ме разсъблечеш.
— О, Демпс! — прошепна тя. — Така те обичам.
Това беше първият път, когато някой от тях споменаваше тази дума. Той бързо се наведе над нея и тихо каза в ухото й:
— И аз те обичам.
Тя му разкопча жилетката, свали му вратовръзката и му разкопча ризата, докато той махаше блузата й. Луиз си поигра с космите по гърдите му, после целуна зърната му, езикът й бавно се завъртя около едното, после се придвижи на другото. Той разкопча роклята й, вдигна я до кръста й и пъхна ръка под пликчетата й.
— О, Господи! — възкликна тя. Той размърда ръка и усети как тя се втвърдява при допира му. Започна да я гали; накрая изхлузи роклята и, а тя разкопча панталоните му. Движенията й бяха обезумели, дишането — учестено. Издърпа панталоните му, после свали ризата му. Лежаха един до друг и се гледаха, после тя се качи върху него, повдш на се на ръце и се вьртеше, докато той влезе в нея. Луиз въздъхна и почна да се движи нагоре-надолу върху него, отначало бавно, после по-бьрзо.
— О! — простена тя. Толкова бързо се получава така… — По спокойно. Ох… по-бързо, по-бързо… Господи, по-бързо…
Страстта й стимулираше и неговата кулминация. Той усети как тя се стяга върху него, посегна и започна да гали рамото й. Движенията й станаха по-бързи, думите й започнаха да се сливат изведнъж тя извика и щом я чу, той се заби дълбоко в нея и също се изпразни, като едновременно бързо премести едната си ръка под брадата й, а другата зад главата й и с едно бързо щракане й счупи врата.
Викът на удоволствие се превърна в пъшкане. Устата й се отвори и за момент тя погледна към него с ужас и недоверие, после изцъклените й очи угаснаха. Луиз падна върху него.
Той я смькна от себе си и полежа две-три минути, като си поемаше дълбоко въздух. Сърцето му биеше така, сякаш щеше да му пръсне ребрата. Накрая той се обърна на една страна, с гръб към нея, повдигна се на лакът и посегна кьм тютюна и цигарените книжки.
Телефонът иззвъня. Апаратът беше в кухнята. Той се зави около кръста с една кърпа и взе стъпалата по две наведнъж.
— Фред, аз съм, Бен. Дойде ли Уизи?
— Тук е. Много е разстроена, Бен.
— Всички в града също. Бедната Лиз Огълсби е в шок. Докторът е с нея сега. Звъня ти, защото ФБР се обадиха пак. Времето ги е забавило. По-добре да се съберем в седем и половина. Ще се обадя и на другите.