Повдигам рамене незаинтересовано.
— Моят господар не ме удостоява със своето разнообразно майсторско чукане, така че сме квит, не мислиш ли?
Той се смее и аз съм леко обезпокоена, че не виждам очите му, защото ако ги виждах, щях да съзра искрите в тях, както и малките бръчици в ъглите им.
— Но тя все още не е изоставила мръсния си език. – Той ме стисва леко над хълбоците и аз подскачам и изпищявам, но след миг се успокоявам и тишината се възстановява. Знам, че мислите му препускат буйно, почти мога да ги чуя. Изглежда сякаш му се иска да го принудя да говори, но няма да го направя. Ние седим в мълчалива готовност.
Най-накрая той въздиша и започва да описва малки кръгове от двете страни на пъпа ми.
— Казваше се Джейк – той не казва нищо повече. Съобщава ми името на близнака си и замълчава, а аз просто лежа тихо върху него и го чакам да продължи. Той трябва да го направи, без да го подтиквам. Знам, че иска да го разпитвам, но аз имам нужда той да ми разкаже всичко доброволно.
— Правиш това нарочно, нали? – пита Джеси. Наясно е, така че аз оставам смълчана. И тогава той въздъхва отново, а тялото ми се повдига и отпуска с неговото. – Той ме боготвореше. Искаше да бъде като мен. Никога няма да го разбера – звучи ядно и внезапно ме обръща с лице към себе си. Вече лежа по корем и цялата изпъната върху него се взирам в тъжните му зелени очи. – Не мога да се справя сам, бебче. Помогни ми!
Всичките ми инстинкти се включват и аз се притискам към него и се избутвам нагоре, така че лицето ми да е в основата на врата му.
— Приличахте ли си? – питам. Близнаците са еднакви в повечето случаи.
— Той беше пълна моя противоположност. Както визуално, така и като характер.
— Той не беше ли бог? – питам тихо и се упреквам, че въпросът ми звучи все едно допускам, че брат му е бил грозен. Нямах това предвид, но единствено така би бил пълна негова противоположност.
Ръцете му галят нежно гърба ми.
— Той беше гений.
— И защо това да е пълна твоя противоположност? – питам.
— Джейк имаше невероятен ум. А аз имах външността си, която, както много добре знаеш, използвах добре. Той не използваше ума си. Ако го беше използвал, нямаше да е мъртъв.
Нима? Всичките ми досегашни мисли остават на заден план, заменени от въпроси, които нахлуват в ума ми и които не мога да удържа.
— Как умря той?
— Беше блъснат от кола.
— Какво общо има това с използването на ума му.
— Защото беше пиян, когато залитна на пътя.
Прозрението ме удря, и то много бързо. Аз изскочих на пътя в петък. И също бях пияна.
— Кармайкъл не е единствената причина да не говориш с родителите си, нали? – питам.
— Не, фактът, че съм виновен за смъртта на брат ми, е основната причина – той го казва без каквото и да било чувство, почти саркастично. Усещам обида в гласа му. – Кармайкъл и имението дойдоха след това и просто добавиха няколко пирона в ковчега.
— Джейк е бил техният любимец – мразя се, че го казвам. Ядосвам се дори при мисълта, но бавно се съвземам. Не познавам семейството на Джеси и нямам никакво желание да го опозная, след като той ми каза, че близките му се срамуват от него и от начина му на живот. Но вече разбирам, че пукнатината не е само в резултат на имението и на това, което произхожда от него.
— Джейк беше всичко, което те искаха от един син. Аз не бях. Опитах се. Учех, но не ми се удаваше така естествено, както на Джейк.
— А той е искал да бъде като теб?
— Той искаше малко от свободата, която аз получих, след като бях заклеймен като този с по-малките възможности. Цялото им внимание беше съсредоточено върху Джейк, гения – този, с когото можеха да се гордеят. Джейк трябваше да отиде в Оксфорд. Джейк щеше да направи първия си милион, преди да навърши двайсет и една. Джейк щеше да се ожени за някоя англичанка с добър произход и да създаде учтиви и умни деца – той прави пауза. – Само че Джейк не искаше нито едно от тези неща. Той искаше сам да избере посоката на живота си, а най-трагичното е, че щеше да направи добър избор.
— И какво се случи? – Заинтригувана съм. Джеси вече е събрал сили.
— Имаше някакъв купон. Знаеш, пълен с пиене, момичета и възможности.
Да, знам и се обзалагам, че Джеси е бил редовен гост на тези купони.
— Ние наближавахме седемнайсет. Подготвяхме се за финалните изпити и попълвахме формуляри за Оксфорд. Идеята беше моя, разбира се.
— Какво? – Не съм сигурна, че ми харесва посоката, в която се насочва разказът, но знам, че скоро ще науча края.
— Да излезем и да бъдем тийнейджъри, да зарежем ученето за малко и да спрем да живеем според очакванията на родителите ни – това искахме тогава. Знаех, че ще се наложи да си платя, но бях подготвен да посрещна гнева на родителите ни. Просто щяхме да пийнем по няколко заедно като братя. Исках да прекараме известно време като нормални младежи. Това беше просто една нощ. Никога не съм очаквал, че ще платя толкова жестока цена.