Страхът ми се превръща в гняв.
— По дяволите, Джеси, ти си виновен, мамка му! – Веднага осъзнавам грешката си, ръмженето, което идва от Джеси, потвърждава, че току-що съм говорила като пиян моряк. Два пъти в едно изречение. Упреквам се наум и треперейки, притварям очи.
— Ще внимаваш ли с шибания ЕЗИК! – Той взима куфара. – Чакай тук! – излайва и аз заставам неподвижно, преди всичко защото съм като закована на едно място, онемяла от вика му. Той буквално захвърля куфара ми, когато достига до основата на стълбището, като мърмори и сипе ругатни под нос, а след това се връща при мен и ме взима на ръце. – Ще си счупиш шибания врат, глупава жено.
— Носех куфар. Ти ме накара да подскоча! – Не се съпротивлявам и не се опитвам да се освободя.
— Не трябва да носиш нищо друго освен моите бебета.
— Нашите бебета.
— Точно това казах. – Той ме оставя да стъпя. – Не прави глупости, жено!
Приглаждам блузата си, като пуфтя, докато го правя.
— Защо носенето на куфар да е глупост?
— Защото си бременна.
Не мога да понеса това.
— По-добре се обуздай, Уорд – заплашвам го и насочвам пръст към лицето му. – Корнуол.
Той започва да се смее, което само засилва раздразнението ми с няколко нива. Би трябвало да се тревожи, не да се смее.
— Колко пъти ще ме заплашваш с шибания Корнуол? – пита той наперено, все едно знае, че никога няма да изпълня заканата си. Може и да го направя. Не съм във възторг от идеята да прекарам цялата си бременност с родителите ми, но всичко би било по-добре от това.
— Тръгвам сега – крещя в лицето му.
— Хайде тогава! Ще те заведа. – Той взима куфара ми и тръгва към вратата, като поглежда през рамо и вижда, че стоя на едно място. Какво иска да каже с това „ще те заведа”? – Идваш ли? – пита.
Успява да ме заблуди.
— Обади ли се на Патрик? – питам, докато вървя след него. Няма начин Джеси доброволно да ме отведе при майка ми.
— Да – отговаря той кратко и рязко. – Трябва да си на работа във вторник. – Затваря вратата след мен и вика асансьора.
— Не мога да повярвам, че използваш обратното броене като код – мърморя, но той не ми обръща внимание.
Слизаме в мълчание – аз наблюдавам отражението му в огледалните врати, докато той звъни на Джон. Все още не ми обръща внимание.
Вратите се отварят и той кимва към тях, докато продължава да обяснява на Джон, че трябва да се свърже със Стив и че ще ме заведе при родителите ми. Не ми се вярва. И да се свърже със Стив за какво?
— Здравей, Ава – веселият тон на Кейси бързо връща усмивката на намръщеното ми лице.
— Госпожо Уорд! – излайва Джеси насред разговора си с Джон, докато минаваме покрай бюрото на портиера.
Пренебрегвам го.
— Добро утро, Кейси. Как си?
— Много добре, благодаря. Прекрасен ден! – Той кима с глава към входа и аз виждам как слънцето грее. – Приятен ден, Ава!
— Благодаря – казвам сънливо, докато излизам в тежкия въздух, но веднага забелязвам, че сватбеният ми подарък чудодейно се е върнал в Луссо, но белият „Рейндж Роувър” е напълно забравен, когато виждам един „Астън Мартин”.
— Да, благодаря, голямо момче! – Джеси затваря и се отправя към странната кола, като натоварва куфара в нея.
— Какво е това? – питам, сочейки DBS-а.
Той затваря багажника и стисва брадясалата си челюст замислено.
— Мисля, че може би е кола.
— Сарказмът не ти отива, Боже. Имам предвид откъде се появи?
— Дойде от гаража, за да замести моята. – Той подхваща лакътя ми и ме насочва да вляза.
— Все още ли не са намерили твоята?
— Не – отговаря той бързо с очевидно нежелание да продължава по темата, но това не ме спира.
— Какво ще прави Стив? – питам. Той се отдръпва и внезапно спира насред крачка.
— Нищо – лъже ме и аз повдигам вежди подозрително, за да му покажа, че съм наясно. – Той проверява някои неща за мен – пъшка Джеси и се протяга, за да ме закопчае.
Отблъсквам ръцете му, когато прехвърля колана през стомаха ми.
— Би ли спрял? – Избутвам го и хлопвам вратата, като го оставям от другата страна на стъклото да ме гледа безмълвно. Вече ми се иска да ме заведе при мама. Не знам дали ще мога да издържа повече, а дори не съм се опитвала да се убеждавам, че той може да спре. Две бебета изглеждат като двойно глезене. Глезене от Джеси. И знам много добре какво търси Стив, а също така знам, че фактът, че Стив е незасегнат, е в резултат от това, че разследва случая с дрогирането ми, а сега и с катастрофата. Отпускам глава назад към облегалката и се извръщам, за да видя как Джеси се настанява на шофьорското място и как премества седалката назад, за да има място за дългите му крака.