— Няма как да знаеш. Не може да знаеш как ще се чувстваш, когато глезените ми се подуят и започна да ходя все едно имам пъпеш между бедрата си.
Той започва да се смее силно.
— Така ли ще бъде?
— Вероятно.
— Нека ти кажа, жено! Желая те все повече и повече с всеки изминал ден, а вярвам, че вече носиш бебетата ми няколко седмици – разтрива леко корема ми със свободната си ръка.
— Още не съм дебела – мърморя.
— Няма да бъдеш дебела, Ава. Ти си бременна и нека ти кажа – мисълта, че носиш частица от мен и теб на топло и сигурно място, ме прави извънредно щастлив и… – бавно повдига хълбоците си. Твърд е – това ме кара да те желая дори още повече. Сега млъкни и ме целуни, съпруго!
Хвърлям му циничен поглед, а той ме поглежда очакващо, като отново повдига хълбоци нагоре. Това ме завладява напълно и аз направо се отпускам върху него. Точно в този момент решавам, че няма да позволя да надебелея. Ще правя упражнения за тазовото дъно, докато посинея. Ще тичам също така и ще нося
дантела, когато раждам.
— Ммм, това е моето момиче – прошепва, когато го оставям, за да си поема дъх. – Мамка му, Ава, много бих искал да разкъсам тези дантелени бикини и да те чукам до оглупяване на мига, но не искам публика.
— Не ми пука – отново се хвърлям върху него. Нападам устата му с език и дърпам косата му свирепо. Той току-що каза, че иска да ме чука. Не ми пука къде сме.
— Ава – бори се с мен със смях. – Престани или няма да отговарям за действията си.
— Няма да те държа отговорен – не се предавам. Дърпам тениската му и се притискам към ерекцията му.
— По дяволите, жено! – пъшка той.
Почти съм го пипнала, но тогава чувам рязко почукване по прозореца до главата ми. Дръпвам се с ахване и бързо скривам почти неутолимата си похот. Гледаме се няколко секунди. И двамата дишаме тежко. После едновременно извъртаме глави към прозореца.
Там стои полицай. И не изглежда много щастлив. Бързо съм вдигната от скута на Джеси и поставена на седалката си, където приглаждам косата си и се изчервявам в милион оттенъка на червеното. Джеси се ухилва с дяволитата си усмивка и ме гледа, докато се оправям.
— Това ще ти е за урок – спуска стъклото и се обръща към ченгето. – Съжалявам. Бременна е. Хормони. Не може да си държи ръцете далеч от мен – едва удържа смеха си, а аз ахвам и удрям бедрото му. Той се засмива, хваща ръката ми и стиска. – Виждате ли?
Полицаят започва да кашля и самият той се изчервява.
— Да… ами… обществено място – размахва ръка наоколо. – Продължавайте, моля!
— На гости сме. – Джеси вдига прозореца и блокира всякакво следващо запъване и заекване от изчервения полицай, после обръща палавото си лице към мен. Това е сговорчивият Джеси. Не безсрамен като всеки друг път, но очарователен и симпатичен, и дяволит. – Готова ли си?
— Мислех, че ще ме качваш на самолет? – Обичам Нюкий и нямам търпение да се видя с мама и татко, но точно в момента искам Джеси само за себе си.
— Да, но едва след като кажем на моята възхитителна тъща, че ще става баба. – Изскача от колата и ме оставя ужасена и внезапно вече не толкова нетърпелива да видя мама. Тя ще припадне. Вратата до мен се отваря. – Излизай!
Затварям очи, за да се успокоя.
— Защо ми причиняваш това? – питам.
— Те трябва да знаят. – Хваща ръката ми и ме издърпва.
— Не, ти просто нямаш търпение да кажеш на моята четиридесет и седем годишна майка, че ще става баба.
— Не е вярно! – защитава се, но аз го познавам. Обожава да я дразни. Държи ръката ми, докато ме води по алеята към къщата на родителите ми.
— Откъде знаеше къде да дойдеш? – Това едва сега ми хрумва. Никога не е идвал тук. Или е?
— Обадих се и попитах за адреса, а вярвам, че това е колата на баща ти – посочва мерцедеса на татко. – Прав ли съм?
— Да – мърморя. Родителите ми очевидно ни очакват.
Докато приближаваме входната врата, Джеси вдига ръката ми, целува я нежно и ми намига. Усмихвам се на вбесяващия мошеник. И тогава той щраква чифт белезници около китките ни.
— Какво правиш? – дръпвам, но е късно. Добре е закопчал белезниците. – Джеси!
Входната врата се отваря и мама застава там. Изглежда прекрасно в чифт три
четвърти дънки и лек кремав пуловер.
— Моето момиче е у дома!
— Здрасти, мамо! – чурулика Джеси, вдига закопчаните ни ръце и махва ухилен. Знаех, че ще го направи, и въпреки че горката ми майка се олюлява от шок, не мога да не се усмихвам. Той е в игриво настроение и това ми харесва.
Мама е разтревожена и бързо оглежда зад нас, после сграбчва Джеси и го завлича в коридора.
— Свали тези белезници от дъщеря ми, напаст такава!