Джеси се смее и ги сваля веднага, което бързо връща доброто настроение на Елизабет.
— Доволна ли си? – пита.
— Да. – Тя тупва рамото му, после идва и ме стиска до гърдите си. – Толкова се радвам да те видя, скъпа. Приготвила съм ви стаята за гости.
— Ще оставаме ли? – питам, приела прегръдката й.
— Излитаме на сутринта – съобщава Джеси. – Реших да дойдем, преди майка ти да започне да мисли, че те държа далеч от нея.
Мама ме пуска и поема Джеси в обятията си.
— Благодаря ти, че я доведе – казва и го стиска много здраво.
Усмихвам се, докато гледам как приема прегръдката й, като извърта очи над рамото й към мен. Той не прави това заради себе си. Знам, че би предпочел да бъда до него всеки ден от седмицата, но наистина се опитва и аз го обичам още повече за това.
— Възползвай се максимално, защото я отвличам на сутринта!
— Да, да, знам. – Мама го пуска. – Джоузеф! Те са тук! Ще направя чай.
Следваме я до кухнята. Зяпам наоколо и попивам съвършената чистота и подреденост на дома на родителите ми. Не съм израснала тук, но мама се е постарала много, за да направи копие на дома от детството ми, дори накара да съборят една стена, за да съедини кухнята с трапезарията и да се получи огромна семейна стая.
Татко седи на кухненската маса и чете вестник.
— Здрасти, тате! – Навеждам се през рамото му и го целувам по бузата. Той се напряга при тази публична проява на привързаност.
— Ава, как си? – Затваря вестника и протяга ръка на Джеси, който се е настанил удобно на стола до него. – Тя държи ли те на палци?
— Разбира се! – Джеси ми хвърля поглед, а аз се мръщя.
След като посещавам тоалетната, се настанявам на масата при татко и Джеси и гледам тихо как бъбрят свободно, докато мама прави чай и се включва в разговора от време на време. Чудесен знак. Ако някой ми беше казал, че това е възможно, когато за първи път се запознах с моя господар на секс имението, щях да му се изсмея в лицето. Никога нямаше дори да го сънувам. Толкова съм щастлива.
— Мислех, че може да отидем до вятърната мелница за вечеря – казва мама и поставя чая на масата. – Ще се разходим до там. Ще бъде прекрасна вечер.
Татко изсумтява в знак на съгласие. Несъмнено чака с нетърпение да обърне няколко бири.
— Това звучи като план – съгласява се.
— Идеално. – Джеси поставя ръка на коляното ми и стиска.
Да, идеално.
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
— Първо дамите! – Джеси задържа вратата отворена и двете с мама се промушваме. – Джоузеф.
— Благодаря, Джеси! – Татко тръгва напред и ни повежда към една маса до камината, която е осветена от редица свещи вместо обичайните дънери и пламъци, които пукат през зимните месеци.
— Питиета? – пита Джеси. Дръпва един стол за мен, но скоро ме спира да положа задника си, когато забелязва, че е от твърдо дърво и няма никакви възглавници. Оставя ме да стоя и бързо го разменя за близкия стол с висок гръб и подлакътници, тапициран в кралско зелено кадифе.
— Аз ще пия чаша бяло вино – казва мама и кацва деликатно на стола си и сваля очилата, за да прочете менюто.
— Халба „Карлсберг” за мен, моля! – казва татко.
— А за моето красиво момиче? – пита Джеси и ме бутва да седна на мекия стол.
— Вода, моля! – давам поръчката си, без да се замисля, а главата на мама подскача от менюто.
— Не искаш ли вино? – Гледа ме с учудване, докато гледа през очилата си към мен.
Размърдвам се на стола и усещам как Джеси се мотае зад мен, докато ме намества по-близо до масата.
— Не, трябва да ставаме рано утре – обяснявам небрежно и взимам менюто. Много рязко ми е напомнено защо сме тук. Наистина не чакам с нетърпение това.
— О! – Все още изглежда изненадана, но не задълбава в темата, вместо това посочва специалитетите в менюто.
Усещам дъха на Джеси в ухото ми. Разбира се, потрепвам. Все още не съм се успокоила от авантюрата ни в астън мартина.
— Обичам те. – Той целува бузата ми и аз вдигам ръка, за да докосна брадясалата му буза.
— Знам.
Оставя ни на масата, за да поръча питиетата, и гледам как мама чете всичко в менюто на татко, а после рецитира специалитетите на деня от различните дъски, закачени около нея.
— Чували ли сте Дан? – питам.
— Да, той се обади по-рано, скъпа – казва ми мама. – Каза, че сте се видели за обяд вчера. Колко хубаво! Казах му, че ще дойдете, преди да заминете на почивка, но той не знаеше. Изненадана съм, че Джеси не се е сетил да му каже.
Аз не съм изненадана, но мама изглежда блажено в неведение за враждебността между брат ми и съпруга ми.
— Стана в последната минута. – Поклащам глава. – Джеси вероятно е забравил – казвам го с чувство на вина. Изобщо не ми хрумна да кажа на Дан, че няма да съм в Лондон известно време.