— Ти имаш мен – потвърждава, сякаш е прочел мислите ми. Вероятно е.
Кимвам и се опитвам да се убедя, че той е всичко, от което се нуждая, но при положение че ще имам две бебета, за които да се грижа, а Джеси по цял ден ще бъде в имението, изглежда, че ще бъда доста самотна. Ще трябва да забравя игрите за възрастни и, честно казано, явно ще ми бъде трудно да отида някъде и ще завися изцяло от помощта на приятелите.
— Решихте ли?
Поглеждам нагоре и виждам сервитьорка, въоръжена с тефтер и химикалка, готова да приеме поръчката ни. Усмихва се широко и се усмихва много сърдечно на Джеси.
— За мен пържола, моля! – казвам. Ръката ми се пъхва върху коляното му инстинктивно и отбелязва началото на моята собствена прегазваща сесия. Сервитьорката не прави опит да запише нещо и не пита как искам пържолата. Просто се носи със звезди и мечти в погледа, а алчните й очи пробягват по тялото на моя бог. – Аз ще взема пържола – повтарям, този път без „моля”. – Средно опечена.
— Моля? – Тя откъсва поглед от Джеси, който крие самодоволната си усмивка, докато се преструва, че чете менюто.
— Пържола. Средно препечена. Искате ли да ви го напиша? – питам сковано. Чувам, че Джеси се хили.
— О, разбира се. – Сервитьорката започва да пише. – А за вас? – пита и поглежда към родителите ми.
— За мен миди – казва татко.
— Плато морски дарове – изпява мама. – И още една чаша вино – вдига чашата си.
Сервитьорката записва всичко, после се обръща отново към Джеси. И отново се усмихва.
— А за вас, сър?
— Какво ще ми препоръчате? – Изхвърля я на няколко метра с усмивката си, запазена само за жени.
Извъртам очи, докато я гледам как дръпва опашката си и се черви обилно.
— Агнешкото е добро.
— За него същото като за мен! – Събирам менютата и ги бутвам към нея. Усмихвам се сладко. – Средно препечена.
— О? – Тя поглежда към Джеси за потвърждение.
— Щом съпругата ми казва така – накланя се към мен и прехвърля ръка през рамото ми, но задържа погледа си върху сервитьорката. – Правя, каквото тя иска, затова изглежда, че ще ям пържола.
Подсмихвам се, мама и татко се хилят, а сервитьорката пребледнява зад тефтера си. Почти със сигурност й се иска да има бог, който прави каквото му се каже. Каква шега! Тя се оттегля и пъхва тефтера и химикалката в предния джоб на престилката си.
— Невъзможен си – казвам тихо, докато родителите ми се усмихват и гледат топло през масата как Джеси се опитва да изяде врата ми. – И откога правиш каквото аз искам?
— Ава, това беше доста грубо – мама ми се кара. – Джеси може сам да избира храната си.
— Няма нищо, Елизабет. – Засмуква врата ми още малко. – Тя знае какво обичам.
— Ти обичаш да си невъзможен – казвам и потривам бузата си в наболата му брада.
— Обичам да гледам как мачкаш хората – прошепва в ухото ми. – Ще ми се да те наведа над масата и да те чукам много здраво.
Не ахвам, нито се присвивам на глупавите думи, изречени без никакво безпокойство, че имаме компания. Те определено бяха само за моите уши. Обръщам се към него и притискам уста към ухото му.
— Спри да казваш думата „чукам”, освен ако няма да ме чукаш!
— Внимавай с езика!
— Няма!
Джеси се засмива и захапва врата ми.
— Дръзка си.
— Да вдигнем тост! – Веселият тон на татко ни изтръгва от интимния ни момент. – За близнаците!
— За близнаците! – припява мама и всички чукваме чаши в признание на факта, че ще стана много дебела.
Наслаждавам се на пържолата си, но не мога да не хвърлям пълни с копнеж погледи през масата към вкусния подбор на морска храна на мама и тате. След като Джеси плаща сметката, тръгваме бавно към къщата на родителите ми. Мама сочи забележителности на Джеси, докато вървим и бъбрим. Щом стигаме у дома, татко заема обичайното си място до прозореца, въоръжен с дистанционното, а мама слага чайника.
— Чай преди лягане? – пита.
Джеси поглежда към мен и вижда, че се прозявам.
— Не. Ще заведа Ава в леглото. – Идва при мен и поставя ръце на раменете ми, за да ме изведе от кухнята. Не възразявам. – Пожелай лека нощ на майка си!
— Лека нощ, мамо!
— Да, скачай в леглото! Трябва да ставате рано – казва тя и включва чайника.
— Пожелай лека нощ на баща си! – нарежда Джеси, докато минаваме покрай дневната.
— Лека нощ, татко!
— Лека нощ и на двама ви! – Татко дори не обръща глава от телевизора.
Избутва ме нагоре по стълбите и ме повежда по коридора, докато стигаме до гостната, където започва да ме съблича.
— Това беше мило – разсъждавам, докато сваля роклята ми през главата.
— Беше, но майка ти все още е трън в задника – отговаря Джеси сухо. – Подай ми китката си!