Джеси се отдръпва бавно и отново се гмурва навътре. Започва да поддържа стабилен ритъм. Остава овладян, точен и мощен, но сдържа силата, на която знам, че е способен. Решен е да докаже гледната си точка – за ненужната грубост, от която мисля, че се нуждая, и гледна точка, която не съм сигурна, че би била на дневен ред, ако не бях бременна. Той ме задоволява напълно. Той ме обожава. Мога да живея с това през следващите няколко месеца.
Отново стена, когато притиска хълбоци към мен, а щом усещам зъбите му да одраскват глезена ми, отмятам глава назад и неочаквано ме заливат горещи тръпки, които бодат навсякъде по кожата ми, но най-силно между бедрата.
— Тя губи контрол – пъшка Джеси тихо. Изправя се още малко на колене и повдига таза ми. Започвам да клатя главата си и стискам още по-силно таблата. Извивам тяло в опит да се обърна по гръб. Опитвам се напразно. Никога няма да мога да го надвия. Той стиска хълбока ми и ме държи там, където иска да бъда. – Не се бори с мен, Ава! – Напада здраво, но внимателно. Изобщо не е близо до силата, на която знам, че е способен. Но все пак е хубаво. Не се нуждая от това. Копнея за него. Голяма разлика, но неутолимото ми желание е добре заситено, а очакванията ми са удовлетворени.
Той нахлува в мен с потиснато съскане. Опитвам се отново да се обърна, но е безполезно. Никога няма да спечеля, само се изтощавам, а искам да запазя силите си за натрупващото се освобождаване. Захапвам шала и изпускам заглушен вик.
— Подлудявам ли те, бебче? – пита той. Самодоволството му е явно доловимо, докато възвръща равномерния ритъм.
Не го поглеждам. Затварям очи и насочвам вниманието си към туптенето в сърцевината ми, преди да ми е заповядал да го овладея. Той ме води и въпреки че е бавно и почти без усилие, все пак е много дълбоко и е много приятно, а аз ще изригна.
— Добре се справяш, Ава. – Потъва навътре, завърта и излиза. – Моята изкусителка става по-силна. – Отново вътре, отново завъртане, отново вън.
Скимтя и стискам таблата. Движението на тялото му в моето е невероятно добро. Толкова хубаво. По дяволите! Опитвам се да извикам името му, но постигам единствено приглушен едва доловим вой.
— Ава! – прошепва той силно. – Млъкни, по дяволите! – с това искане идва и едно по-малко овладяно напъване на хълбоците му. Това изкарва още един вик от мен, но той не е по-разбираем. Върховното удоволствие ме разкъсва, когато Джеси обръща уста към крака ми и захапва, а после протяга ръка и започва да гали клитора ми с палец. Това ме довършва. Преглъщам, тялото ми се изопва в дъга, когато всеки мускул се разтърсва от спазми, и аз захапвам дантеления шал. Ако можех да говоря, щях да изстрелвам ругатни, затова несъмнено е добре, че не мога. Треперя и стена, а Джеси продължава да нахлува в мен, все още твърд, без да спира да хапе глезена ми. Разтърсена съм от удоволствие, което продължава безкрай.
Чувствам се ужасно благодарна, когато пуска крака ми и ми позволява да се изтърколя по гръб. Разбита съм и мускулите ми все още неумолимо се свиват около Джеси, докато той се задържа дълбоко в мен и нагласява краката ми, за да се настани между бедрата ми.
— Добре ли е? – пита. Веждите му са вдигнати уверено, докато ме гледа. Кимвам. Очите ми се затварят, независимо колко отчаяно искам да ги задържа върху красивото му мокро лице. Също така искам да дръпна косата му, но дланите ми сякаш са запоени за таблата. – Никога няма да разбереш какво задоволство изпитвам да те гледам как се разпадаш под докосването ми – прошепва той. Отварям за кратко очи и виждам как надига торса си, подпирайки се на двете си ръце. Не прави никакъв опит да се раздвижи в мен, просто изглежда доволен да се извисява над мен. Той не се отдръпва, а все още потръпва в мен и аз се принуждавам да отворя очи. Джеси се взира в мен, сякаш чака да го погледна. – Тя се върна.
Да, едва-едва и все още пулсираща около трептящия му член. Опитвам се да кажа нещо. Изтощеният ми ум е забравил, че устата ми е вързана, но щом осъзнавам ограничението си, вдигам ръце и обгръщам лицето му между дланите ми. Брадата му е на почти два дни. Обожавам я.
Обръща глава и целува дланта ми, после се отпуска на лакти. Пъхва пръсти под шала и го дръпва надолу под брадичката ми и той вече е върху шията ми. Мога да говоря, но странно, сега не искам да кажа нищо. Държа лицето на Джеси и попивам щастието, което се излъчва от красивите му зелени очи. Щастлива съм да правя само това.