— Свикнала съм с това. – Откъсвам алчния си поглед от съвършенството на лицето му към чинията си. Но очите ми жадуват за още. – Става някак еднообразно след
време – добавям колкото мога по-небрежно.
Той е върху мен след секунда. Дръпва ме от масата и ме мята върху един килим на пода. Нямам и миг, за да разбера какво се случва, докато не се оказвам задъхана и напълно под него.
— Лош лъжец си, бебче.
— Знам – отстъпвам. Не ме бива.
— Да видим колко си свикнала, става ли? – Премества ръцете ми отстрани до тялото ми, възсяда ме и ме приковава на място. Аз съм обездвижена и внезапно започвам да се тревожа от ситуацията. Преди много често бях в подобно състояние и в повечето случаи се превръщах в едно нещастно момиче.
— Джеси, моля те, недей! – умолявам безрезултатно. Знам, че думите няма да ме доведат доникъде. Джеси е в прегазващо настроение. Внезапно е осъзнал, че може да бъде изместен, и това подпалва животинския му инстинкт да заклейми собствеността си и вероятно и да ме маркира. Той е като лъв.
— Какво? – пита, въпреки че знае адски добре какво. – Нали си свикнала.
Напълно наясно е, че се преструвах на равнодушна. Никога няма да свикна и се радвам. Ще го гледам точно така, ще го оценявам точно така и ще разпалва желанието ми точно така до края на дните ми. И не мога да чакам. Страстта кипи във вените ми точно сега. И винаги се разпалва от няколко подходящи думи или докосване. След това преминава в нетърпение и в мъчително удоволствие, водещо до експлозия. Започвам да кипя сега. Мускулите на корема ми се стягат и вероятно Джеси е наясно, защото за разлика от преди сега е върху корема ми. Дали е получил просветление, че няма да нарани бебетата така, както беше просветлен, че вече няма да съм само негова?
Неудобната ми поза и неуморното туптене между бедрата ми не се облекчават, когато Джеси се повдига на колене и започва да разкопчава дънките си. Това ще бъде болезнено. Ако е решил да мине с пълна сила в режим на доминиране, искам да се възползвам максимално, а нямам никаква надежда да докопам инициативата, както съм прикована под него. Усещам как в мен се надига вик на безсилие и независимо колко усилено да се опитвам да откъсна ненаситните си очи от тези коремни мускули, докато разкопчава дънките си, се провалям ужасно. Свикнала ли? Какво нелепо твърдение!
— Джеси, пусни ме! – Не си правя труда да се боря, защото само ще се изморя, а аз пазя силите си за това, което се надявам да последва.
— Не, Ава! – Смъква дънките надолу малко и разкрива тесните бели боксерки „Армани”. Става все по-трудно.
— Моля те!
Зад спуснатите му клепачи проблясва победоносен поглед, въпреки че и двамата знаем, че още не е свършил.
— Не, Ава – повтаря дрезгаво и пъхва палец в колана на боксерките.
Зървам тъмнорусите му косми и непогрешимата опъната гладка плът на члена му.
— Боже! – Затварям очи безнадеждно. Мразя го и го обичам в същото време. Оставам в мрак и съм изключително озадачена, когато не получавам познатата команда да го погледна. Но не съм озадачена задълго. Усещам движение и нещо твърдо и влажно се плъзва по устните ми. Инстинктивно отварям уста, но не
получавам нищо. Това може да доведе до повръщане, независимо че мечтая да поема члена му в устата си. Отварям очи и виждам корема му. Джеси е подпрял една ръка до главата ми, за да се наведе над мен. Търся лицето му. Знам какво ще открия, но това не ме спира. Знам какво изражение ще срещна, знам, че ще ме подлуди от желание, и знам, че няма да мога да направя нищо по въпроса.
И ето го. Моя господар – подпрян на яката си ръка, а ужасно дългите му мигли хвърлят сянка върху зашеметяващото му лице. Примигвам и се взирам в корем и гърди, които трябва да бъдат определени като опасност. Като се добави и фактът, че се подпира на една ръка и че едва докосва устните ми с огромното великолепие на члена си, аз съм съсипана.
— Дай ми го! – настоявам спокойно.
— Какво ти причинявам, Ава? – пита, явно уверен в отговора, който ще му дам, и продължава да ме измъчва с още един лек допир до устните ми.
— Ти ме парализираш, мамка му! – изкрещявам и се гърча безсмислено.
— Внимавай с шибания език! – направо пъшка, докато го казва, и това само усилва желанието и раздразнението ми.
— Моля те!
— Свикнала ли си с мен?
— Не.
— И никога няма да свикнеш. Това е нашето нормално състояние, бебче. Приеми го! – Плъзва се в устата ми със стон и аз го приемам охотно, въодушевено и жадно. Стена около нахлуващия му член, смуча, лижа и хапя, но нямам пълен контрол. Той владее положението, но не ми пука. Нали все пак има контакт. – Бъди нежна, Ава! – казва задъхан и поглеждам нагоре, за да се насладя на напрежението по лицето му, докато гледа устата ми да задоволява възбудата му. – Обичам шибаната ти уста, жено! – Свободната си ръка я плъзва под главата ми, обхваща тила ми и ме задържа на място, докато се движи напред-назад нежно, бавно, равномерно и възхитително. Не е необходимо да ме чука грубо, за да бъде доминиращият Джеси. Той е открил щастливата среда в нормалната ни връзка. Аз още не съм, но вече започвам да разбирам, а той адски добре се справя да ми показва пътя.