— Добро утро! – чуруликам, когато е на няколко метра. Поти се и всъщност е леко задъхан. Това е необичайно. Той е робот, когато бяга, и никога не показва признаци на умора или пренапрягане.
Взима кърпа, която е окачена на перилата и започва да се трие с усмивка.
— Добро утро наистина. – Очите му обхождат голотата ми, която е едва леко прикрита от стълбовете, зад които стоя. – Как се чувстваш?
Бързо премислям и правя оценка на тялото си. Стигам до заключението, че се чувствам идеално. Изобщо не ми се гади.
— Добре.
— Хубаво. – Приближава се и поглежда към мен. – Дай ми целувка!
Навеждам се и докосвам устните му. Уникалната му миризма е усилена от чистата пот, която се стича по тялото му.
— Подгизнал си.
— Това е, защото е ужасна жега. – Дръпва се. – Закуска? – Казва го като въпрос, но не възнамерява да е въпрос. Ако откажа, тогава без никакви въпроси ще ми изръмжи и вероятно ще ме завлече вътре и ще ме нахрани насила.
— Ще ти направя нещо. – Тръгвам през верандата към стаята ни.
— Къде отиваш? – подвиква след мен.
— Да облека нещо.
— Хей! – извиква и се обръщам. Лицето му е изпълнено с възмущение. – Откарай си голия задник в кухнята, жено!
— Моля? – смея се.
— Чу ме! – Гледа ме с очакване и ме предизвиква да не му се подчиня.
Поглеждам към голото си тяло и въздъхвам. Той няма да отправя такива искания, когато съм издута от бременността до пръсване. Ще го отвратя от храната. Но засега се чувствам удобно в кожата си и той явно се чувства щастлив да ме гледа, затова променям посоката и влизам във вилата през вратата на кухнята. Когато минавам покрай Джеси, получавам шляпване по дупето.
* * *
Ако нашето нормално състояние се свежда до това да приготвям закуска и да се храним и двамата голи, тогава бих казала, че ми харесва. Ако нашето нормално състояние ни отнема три часа да се приготвим, защото никой от нас не може да държи ръцете си далеч от другия, тогава наистина го обичам. Ако нашето нормално състояние е аз да обличам лятна рокля и да ме гледат така, сякаш напълно съм изгубила ума си, тогава не съм толкова запалена по него.
— Помисли пак! – Той рови из дрехите ми, ругае и се присмива на себе си, докато оценява и хвърля всяка от плажните ми рокли настрани. – Направила си го нарочно.
— Горещо е. – Смея се, застанала в центъра на стаята по дантелено бельо. Гледам как всъщност Джеси губи ума си.
— За Бога, Ава! – Вдига гащеризон без презрамки с много къси шорти.
— Ти каза, че имам страхотни крака – споря.
— Да, всичко, което имаш, е страхотно, но това не значи, че искам всички да го знаят. – Хвърля гащеризона настрана и грабва дълга, черна рокля с тънки презрамки. – То е за моите очи – заявява, – само за моите очи.
— Какво ти има, по дяволите? – Дръпвам роклята от ръцете му. – Нямаше проблем с роклята ми за приема за годишнината и с дънковите ми панталонки.
— Не е вярно. Направих изключение, но видях как те гледат мъжете.
Той занася ли ме?
— Аз виждам как те гледат жените!
— Да, а можеш ли да си представиш как биха ме гледали, ако лудувах наоколо полугол? – кимва към роклята. – Можеш да облечеш това.
— Често си без риза – посочвам. – Но аз не те повалям като ръгбист на пода, за да прикрия тялото ти. Отпусни се!
— Не! – крещи той.
Състезаваме се по мръщене, но той определено води.
— Ти си неразумен – съскам. – Ще нося каквото искам. – Хвърлям черната рокля към него и взимам тъмнорозовата си лятна рокля, влизам в нея и я дръпвам нагоре по тялото си.
Джеси ме гледа как свирепо дърпам роклята.
— Защо ми причиняваш това? – пита нетърпеливо.
— Защото е неразумно да мислиш, че можеш да диктуваш гардероба ми, ето защо. – Връзвам роклята зад врата си и я приглаждам. Не обръщам внимание на ниското ръмжене, което се носи от моя неразумен господар. Никога няма да отстъпя за тази част от нормалната ни връзка. – Не е толкова зле.
— Ти си прекалено красива – мърмори нацупено.
Усмихвам се и пъхвам крака в джапанките си.
— Но съм твоето красиво момиче, Джеси.