Не бих могла да спра, дори животът ми да зависеше от това. Моля се наум във всичко свято той да не наложи властта си, защото съм отчаяна, копнееща и разкъсвана от желание.
— Моля те, не ме спирай! – Нямам никакъв срам и все още прокарвам език през устата му.
Той изстенва и ме придърпва към себе си, без да показва намерение да ме спре. Ще ме остави да получа своето.
— Знаеш, че не мога да ти откажа, бебче.
— Напротив, можеш – споря, докато прониквам дълбоко с език в устата му. Глупаво е от моя страна да му го напомням точно сега. Често ми отказва, когато съм уморена или когато е решил да ме прегази.
— Не и сега. – Той се изправя, а аз съм усукана около него, но дори не разбирам, че е станал. Прекалено съм погълната от целувката. Едва когато хладният нощен въздух докосва голия ми гръб, се притискам към тялото на Джеси, притискам го по-силно и го целувам по-здраво. В ума ми няма място за въпроса къде отиваме. Не ми пука.
Звукът на вълните през нощта, които нежно галят брега, е първото нещо, което чувам. После долавям соления аромат на Средиземно море. Във въздуха има хлад, но топлината на тялото на Джеси, притиснато плътно към моето, премахва всякакво неудобство. Аз горя и не мисля, че дори Антарктика би ме охладила. Джеси слиза по дървените греди внимателно, докато ме носи надолу към морето, но не ме вкарва във водата. Коленичи и ме поставя на мекия влажен пясък, без да откъсва устни от моите нито за миг. Ръцете ми се плъзгат по цялото му мускулесто тяло, а краката ми са под него. Бързо се задъхвам. Не се чувствам по-добре дори когато една нежна вълна се разбива около изпънатото ми тяло и ме обгражда с плитка локва хладна, солена вода. Шокираният ми тих писък не може да бъде удържан, ноктите ми се забиват в бицепсите на Джеси и извивам гръб в опит да избягам от водата. Покритите ми с дантела гърди се притискат в неговите. Набързо съм охладена.
— Шшш! – успокоява ме. – Тихо сега! – нежно изречените думи ме успокояват веднага. Не знам как или дори защо. Все още ми е студено, но той винаги успява да ме успокои. Целува врата ми, хапе и засмуква, после отново целува лицето ми. – Обичам те – прошепва. – Мамка му, обичам, обичам, обичам те.
Сърцето ми се пръсва.
— Знам. – Докосвам устните му. – Знам, че ме обичаш. Нека да се любим! – Точно от това се нуждаем сега. Не от чукане. Не грубо. Просто любов.
— Дори не планирах да правя нещо друго. – Дръпва дантелата и избутва бикините ми надолу по краката. – Ще наречем това сънлив сумрачен секс.
Плъзвам длани нагоре по ръцете му, по врата и накрая обгръщам бузите му. Виждам лицето му съвсем ясно въпреки мрака около нас. Сънливият сумрачен секс може да стане моят нов любимец.
— Дадено – мърморя и премествам крака, за да му помогна да махне бельото ми.
Плъзга ръка под кръста ми и ме повдига леко, за да може да стигне до сутиена ми.
Маха го с една ръка, плъзва го надолу по ръцете ми и го оставя да виси на китките ми, след като отказвам да пусна лицето му. Искам да задържа устни върху неговите. Нежните ласки на езика му върху моя ме пращат право на най-високото ниво на Седмото небе на Джеси. Зърната ми щръкват още повече и изтръпват донякъде от студа, но най-вече от желание. И тогава той се измъква от ръцете ми със стон и се отдръпва. Изучава ме няколко мига, после потъва в мен точно, напълно и съвършено. Спира едва когато е влязъл до половина.
Лицето му е неразгадаемо, но зелените му очи са съвсем друго нещо. Те достигат до най-дълбоките кътчета на душата ми. Заливат ме с възхищение и преданост.
— До края ли? – пита толкова тихо, че почти не го чувам от лекия шум на вълните.
Кимвам и вирвам хълбоци нетърпеливо. Моята тактика успява. Джеси вдишва колебливо и бързо ме повдига, когато друга вълна изпълзява към нас. Отново извиквам, но внезапното му пълно проникване е по-вероятната причина от студа. Джеси ме държи до себе си, а аз притискам лице към шията му, после водата се оттегля и той отново ме връща на пясъка. Обгръщам с ръце раменете му, а той се подпира отстрани на главата ми. И просто се гледаме. Това е повече от удоволствие. Той ме изпълва изцяло и усещам как пулсира. Дори моите мускули се свиват около него, но никой от нас няма спешна нужда да ускори темпото. Хладно е, и двамата сме мокри, но сме абсолютно щастливи. Нищо около нас не съществува, точно както ни харесва.
— Искаш ли да се раздвижа? – Притиска устни към моите. – Кажи ми какво искаш, бебче!
— Само теб. Както и да го направиш.
— Аз идвам с неконтролируема любов към теб. Това достатъчно ли е?
Повече от достатъчно. Целувам го, вместо да отговоря, но той се отдръпва. Натежалите му притворени очи търсят словесен отговор.