— Достатъчно е – съгласявам се с тиха въздишка. Струва ми се, че току-що одобрих предизвикателното му държане. Но няма проблем.
— Радвам се. – Залюлява хълбоци нагоре, което ме кара да въздъхна тихо, и мускулите му се напрягат. – Толкова е хубаво да те усещам. Не знам как съм оцелявал без теб. Аз просто съществувах, Ава. Не живеех. – Отдръпва се постепенно навън и лениво се притиска отново навътре. Долепва устни до моите, за да заглуши тихия ми вик на удоволствие, смесено с поредната порция студ, когато още една вълна ме изненадва. – Сега живея. Само за теб.
— Разбирам – казвам, защото знам, че това ще бъде следващият му въпрос. – Разбирам всичко това.
— Добре. Имам нужда да разбираш. – Вън и вътре отново. И двамата въздишаме и се напрягаме. – Обичам нашето нормално състояние.
Усмихвам се и се гърча под него при следващото потъване. Нашето нормално състояние. Аз също обичам нашето нормално състояние. То е Джеси да ме обича толкова свирепо, че да полудява. А аз да отвръщам на тази любов. И да го приемам с всичкото му предизвикателно държане. Вече съм го приела.
Вече дори не усещам студа на морските вълни, които се плискат около мен. Желанието пълзи във вените ми и стопля кожата ми. Посрещам всяко движение на члена му с всеки мускул на тялото си. Отвръщам на страстта му с моята собствена. Целувам го, докосвам го, дърпам косата му и стена. Той люлее хълбоците си напред и назад толкова прецизно и толкова ритмично, че всеки тласък ме приближава неотклонно към върха. Мекотата на езика му, който изследва всяка част на устата ми, и твърдото кадифе на члена му, който се плъзга навътре и навън в мен, както винаги, ми носят пълен екстаз.
Показвам недоволството си, когато Джеси прекъсва целувките ни, но той не ми обръща внимание, а се отдръпва, за да ме огледа, докато поддържа ритъма.
— Трябва да те видя – прошепва. – Трябва да видя как тези очи потъмняват, когато свършваш за мен.
— Джеси – пъшкам. Няма да чака много дълго. Всеки момент ще се взривя благодарение на моя господар и на изкусното му отношение към мен. Знам, че ще бъда наказана, ако затворя очи, затова се опитвам с всички сили да устоя на изкушението да отметна глава назад и да ги стисна. Трудно е, когато той ми причинява това.
Повдига тялото си и се подпира на юмруците си.
— Близо е – отбелязва тихо. – Овладей се, Ава! Не ме карай да спирам! – Ускорява ритъма, без да откъсва очи от моите.
— Моля те, не спирай! – С ръце стискам здраво задника му и го придърпвам към мен.
— Тогава знаеш какво да правиш. – Завърта таза си силно и дълбоко, почти нарочно прави нещата по-трудни за мен. Преглъщам вика си и събирам цялата си воля, за да забавя неизбежното, докато той бъде готов. Това изисква дълбоки, овладени вдишвания, затова преглъщам трудно и започвам поредица от упражнения за регулиране на дишането. Джеси знае, че се мъча. Знае, защото ме гледа с лека многозначителна усмивка и ударите му стават по-силни. Бицепсите му също се издуват, което показва, че премества юмруците си в пясъка, за да може да ме измъчва с изтощителното си любене. И действително успява. Става все по-лошо и по-лошо.
Лежа под него, буквално удавена от неговото внимание и захапала здраво долната си устна. Аз клокоча и умирам от желание да се освободя от напрежението. През дивата си сексуалност търся признак, че той самият е близо. Отчаяна съм, когато не откривам нищо, но тогава зелените му очи изчезват зад клепачите съвсем за кратко и хълбоците му потрепват. Той се бори. От страх, че може да забави темпото, за да се съвземе, бързо увивам крака около кръста му и използвам всеки мускул, за да го притисна по-плътно в мен. Това е неговото поражение. Той изсъсква, подскача отново и аз изкрещявам благодарно, придвижвам ръцете си до предмишниците му и стискам здраво.
— Ти, малка… МАМКА МУ! – Отмята назад глава, а плавният му ритъм преминава в твърди удари. Възползвам се, че очите му са далеч от моите, и ги притварям. Задържам и дишането си. – Очите! – не ме оставя той. Клепачите ми отново се отварят и погледът ми се насочва към влажното и сурово лице, изпълнено с безсилие. Безсилие от това, че не може да се овладее. – По дяволите, жено! – пъшка. – Искаш ли да свършиш?
— Да!
— Знам! – Движи се яростно в мен, крещи отново и отново, и накрая излайва: – Сега! – и аз свършвам, цялото ми тяло се разтърсва, обзето от свирепи спазми и последователни изригвания, които просто продължават да идват. Разгорещена съм до краен предел. Неговата сперма бликва в мен, а движенията му утихват и той стене.
Дишането му е накъсано. Моето дишане е подложено на изпитание. Джеси все още е подпрян на ръцете си и се поти обилно, докато главата ми се мята и съм почти дезориентирана от силата на собствения си оргазъм.