— Мамка му! – прошепвам, когато Джеси се плъзва в едно свободно място и изключва двигателя.
— Ава! Моля те, внимавай с шибания език! – издишва уморено, измъква се от колата и обикаля от моята страна. Не мога да помръдна от седалката си. Зашеметена съм от ярката белота на толкова много огромни плаващи планини на кея. – Излизай!
Разсеяно се измъквам с помощта на Джеси, но не откъсвам поглед от яхтите. Не мога да намеря думи. Едва проговарям:
— Моля те, не ми казвай, че притежаваш една от тези! – Поглеждам го с опулени очи. Не знам защо съм толкова шокирана. Този мъж е повече от богат, но яхта?
Усмихва се и слага очилата си.
— Не. Продадох я преди много години.
— Значи си имал яхта?
— Да, но нямах представа как се управлява глупавото нещо. – Хваща ръката ми и ме повежда към пътека, на която сме в безопасност от движещите се автомобили.
— Защо изобщо си я купил тогава? – питам. Поглеждам към него, но той подминава въпроса ми и сочи през морето.
— Ето там е Мароко.
Следвам посоката на ръката му, но виждам само открито море. Опитва се да отклони любопитството ми.
— Прелестно – казвам с изобилие от сарказъм, за да знае, че познавам тактиката му. Вадя си мои заключения за Рая и за големите яхти, но както си напомних по-рано, миналото на Джеси е точно това.
— Сарказмът не ти отива, жено. – Дръпва ме под ръката си и захапва ухото ми. – Какво искаш да правиш?
— Нека се пошляя наоколо!
— Да се пошляеш?
— Да, да се шляя – повтарям и гледам развеселеното му изражение. – Като да се мотая, разхождам, шляя.
Усмихва ми се почти очарован.
— Добре. Усещам как се задава нов Камдън.
— Да, точно като Камдън, но без странните секс шопове – довършвам тихо.
Вече се смее.
— О, има много странни секс шопове в страничните улички. Искаш ли да видиш?
— Не, не искам – отказвам. Спомням си танца на пилона на онази побъркана, облечена в кожа господарка. Ахвам тихо. Типът на Сара. Мамка му, тя изглеждаше точно като Сара с тази разлика, че вместо да размахва камшик, играеше на пилон. Сара може и да има пилон, кой знае, но внезапно осъзнавам фактите и това омаловажава приликите между жените. – Това не ти се стори привлекателно, нали? – Няма нужда да уточнявам. Джеси знае за какво говоря.
Хваща брадичката ми и я повдига към себе си.
— Казах ти и преди. Има само едно нещо, което ме възбужда, и аз го обичам в дантела.
— Добре – казвам тихо, защото не знам какво друго да кажа. Вероятно и той е направил връзката със Сара и въпреки че Сара повече или по-малко потвърди нежеланието на Джеси към облечения й с кожа задник, трябваше да го чуя лично от него.
Той целува челото ми и вдишва дълбоко в косата ми.
— Хайде, госпожо Уорд! Да се шляем!
* * *
Докато се върнем до кея, шляенето вече ми е омръзнало и знам, че Джеси ми е угаждал безусловно, като настояваше да купуваме всичко, което пипнех или погледнех, за да намали времето ми за шляене. Това нямаше да ме тревожи толкова, ако не беше типът магазини, в които се шляехме. Това не е Камдън. Да, имаше няколко сергии за дреболии, но бях насочвана главно към безбройните дизайнерски
магазини, от което се чувствах милион пъти по-подозрителна, отколкото в „Хародс”. Тихите малки магазинчета излагаха само няколко ключови тоалета, без да оставят възможност за шляене. Наистина видях една изключителна кафява чанта, която се осмелих да докосна само за да усетя мекотата на кожата, и Джеси, разбира се, прие това малко движение като признак, че я харесвам, и бързо накара да я пакетират. Не се опитах да го спра. Наистина харесвам новата си чанта, затова му благодарих, на което той отговори, като през целия следобед ми купуваше всичко, което погледнех, и ме поглеждаше с очакване, за да ми напомни да му благодаря.
Сега върви, натоварен с торби и, Бог да го благослови, изглежда изтормозен.
— Ще ги оставя в колата. Чакай тук! – Оставя ме отстрани на пешеходната зона да слагам балсам на устните си, а той отива до колата, за да хвърли торбите. Връща се бързо и ме сграбчва. Задушавам писъка си, когато ме вдига в ръцете си и ми се нахвърля. – Боже, липсваше ми! – Притиска току-що навлажнените ми устни с лекота и ме целува така, че всички да видят. Както винаги не знам къде се намирам и кой е наоколо. Оставям го да прави каквото иска с мен. – Ммм, вкусна си. – Отдръпва се и се цупи. Собствените му устни блестят леко от моя балсам.
— Ако искаш да носиш женско червило, прави го както трябва! – Вдигам ръка, за да го намажа, а той не ме спира, дори нацупва устни, за да нанеса балсама по-лесно. – Така е по-добре – решавам с усмивка. – Ти си още по-красив с бляскави устни.