За миг вече седи до мен и ме придърпва към себе си. Гали гърба ми и заравя уста в косата ми.
— Съжалявам. Не се разстройвай, моля те!
— Добре съм – казвам, за да не е толкова загрижен. Ясно се вижда, че не съм добре, но не мога да изгубя контрол над емоциите си в ресторанта, за да ме видят всички. Една жена през няколко маси вече ме зяпа. Не съм в настроение за любопитни досадници, затова й хвърлям поглед, преди да се отдръпна от гърдите на Джеси. – Казах, че съм добре – сопвам се рязко и вдигам чашата си, за да има какво да правя и да не се разплача.
— Ава – казва Джеси тихо, но не мога да го погледна. Не мога да погледна в очите мъжа, когото обичам, защото знам, че ще видя презрението му. Никога ли няма да забрави? Непреклонна съм и знам, че никога нямаше да го направя, но все пак имах такава глупава идея, а той я прочете черно на бяло. – Погледни ме! – Гласът му е по-суров и по-строг, но аз не се подчинявам. Забелязвам, че проклетата жена все още ме зяпа. Поглеждам я в очите, за да й кажа с поглед „чупката”, което бързо я кара да сведе поглед и да се занимае с вечерята си. – Три.
Извъртам очи, но не е защото той започна обратното броене. Не. Защото знам, че няма да получа чукане в стил Джеси или прегазване, щом стигне до нулата.
— Две.
Сякаш ми размахва морков, който никога няма да захапя. Глупаво, знам, но потребността ми от Джеси и невероятният му начин да ме подчини с чукане са дълбоко насадени в мен, а бременността, изглежда, само увеличава желанието ми за всичко това.
— Едно.
Издишам уморено и започвам да си играя с вилицата. Отказвам да се подчиня и вероятно с това само скъсявам фитила.
— Нула, бебче. – Грабва ме от стола, преди умът ми да регистрира последната цифра от обратното броене, и се озовавам на пода с китки, приковани над главата ми, и Джеси, възседнал кръста ми. Очите ми са широко отворени, а ресторантът е притихнал. Игла да падне – ще се чуе. Взирам се в Джеси, който изобщо не е засрамен и е напълно равнодушен към обкръжението ни. Проснал ме е на пода в ресторанта. На какво си играе той, по дяволите? Дори не смея да отклоня поглед от него. Усещам милиони шокирани очи, които следят спектакъла, който Джеси е създал. Ужасена съм.
— Джеси, пусни ме! – Бих приела много неща заради него, но това? Това е извън всякакви граници на безсрамието. Мамка му, ами ако някой се опита да го издърпа от мен?
— Предупредих те, бебче. – Лицето му излъчва веселие, докато аз просто съм ужасена. – Където и когато.
— Да, добре – гърча се. – Доказа тезата си.
— Не мисля, че съм – казва небрежно и се настанява удобно, като надвесва лице над моето. – Обичам те.
Искам земята да ме погълне. Да ме грабне и да ме целува, докато почти загубя съзнание насред оживената улица, е едно. Да ме прикове на пода в пълен ресторант е лудост.
— Знам. Пусни ме!
— Няма.
Боже, дори не чувам тракане на ножове и вилици, което значи, че храненето е преустановено.
— Моля те! – умолявам тихо.
— Кажи, че ме обичаш!
— Обичам те – едва просъсквам думите през стиснати зъби.
— Кажи го така, все едно го чувстваш, Ава! – Той няма да се откаже, не и докато не изпълня глупавата му неразумна заповед както му харесва.
— Обичам те. – Гласът ми е по-нежен, но все още смутен.
Той ме оглежда със съмнение, но какво очаква, по дяволите? Повече от облекчена съм, когато се премества и ме изправя на крака, но остава на колене пред мен. Опитвам се да оправя роклята си само и само да избегна да се изправя пред вечерящите, които несъмнено ни гледат шокирано. След като съм отделила много повече време от необходимото, за да пригладя оправя роклята си, рискувам и поглеждам бързо присъстващите в ресторанта, после ми се иска да умра на място. Изкушена съм да побягна, но забелязвам, че Джеси все още е на колене пред мен.
— Стани! – казвам с приглушен шепот, въпреки че очевидно съм чута. Все още е зловещо тихо.
Тръгва напред на колене, докато не се изравнява с краката ми, плъзва ръце около задника ми и гледа нагоре към мен с очи на кутре.
— Ава Уорд, мое красиво, непокорно момиче. – Лицето ми се сгорещява все повече. – Ти ме правиш най-щастливия мъж на шибаната планета. Ти се омъжи за мен, а сега ме благославяш с близнаци. – Плъзва ръка от задника към корема ми, гали го влюбено и целува центъра. Определено се чуват няколко въздишки от страна на зрителите. – Обичам те толкова много, мамка му. Ти ще бъдеш невероятна майка на моите бебета! – Не мога да направя нищо повече, освен да се взирам в него, докато прави публичното си изявление, объркващият глупак. И чувам още въздишки. Започва да целува тялото ми нагоре, докато стига до шията ми. – Не се опитвай да ме спреш да те обичам! Това ме прави тъжен.