Още един шанс ли? Това каза тя. Не мога да обвиня Джеси за този срив, не и когато майка му предположи, че всичко може да се оправи с раждането на неговите собствени близнаци. Това е жестоко и егоистично и никога няма да заличи годините тъга и предателство, които е преживял.
Тези бебета и аз сме единственият шанс на Джеси за щастие, а не възможност за родителите му да оправят грешките си. Ако тя смята да използва бебетата ми като някаква семейна терапия, трябва да помисли отново.
Нямам представа къде отивам, но успявам да накарам Джеси да ме упъти. Познатият аромат на Рая най-после ме кара да се отпусна напълно, докато карам по павираната алея към вилата. Джеси излиза от колата, тръгва към верандата и ме оставя да го следвам неуверено. Не знам какво да правя. Знам, че няма да говорим, затова трябва да направя това, което ми подсказва инстинктът, тоест просто да бъда до Джеси. Не да измъквам информация, за да успокоя любопитния си ум, нито да тропам с крак и да настоявам за отговори. Вече знам какво трябва да направя и знам, че родителите му са повлияли на живота му прекалено много. Сега той го оправя съвсем сам, точно както каза, и аз трябва да му позволя да го направи.
Следвам го във вилата и го намирам да стои в средата на стаята. Приближавам тихо зад него, но той не трепва, когато пъхвам ръка в неговата. Знае, че съм близо, както винаги. Повеждам го към спалнята и започвам да разкопчавам ризата му. Между нас не прескача сексуално напрежение, нито споделяме тежко, отчаяно дишане. Аз просто се грижа за него.
Главата му е отпусната и той е напълно унил, но ми позволява да го съблека и накрая застава пред мен гол и мълчалив. Опитвам се да го отведа до леглото, но той стои твърдо и ме обръща с гръб към себе си, после разкопчава роклята и я измъква през главата ми, като ме кара да вдигна ръце. Оставям го да го направи, за да го измъкна от меланхолията му, затова стоя тихо, докато разкопчава сутиена, а после коленичи и смъква бикините ми. Повдига ме към тялото си. Обкрачвам хълбоците му с крака и той се намества на леглото с гръб, опрян на таблата, така че седя в скута му и се притискам към гърдите му. Не е готов да остави място между двама ни, което ми харесва. Обгръщаме с ръце, като ме притиска към себе си, носът му е в косата ми, а пулсът му е бавен и стабилен под ухото ми. Това е единственото, което мога да направя, и ако е нужно, ще го правя до деня, в който умра.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Тази сутрин се чувствам различно. Лежа по гръб, но не съм изтегната върху леглото и лекият бриз не гъделичка кожата ми, и не мога да се протегна. Отнема ми няколко секунди, за да осъзная защо. Защото съм свита под Джеси, който лежи наполовина върху мен, за да не притиска корема ми. Лицето му е сгушено в мястото между брадичката и рамото ми, дланта му е върху корема ми, а горещият му ментов дъх топли врата ми. Защо не е излязъл да тича? Моят пробуждащ се мозък е малко объркан, но не задълго. Бързо включва на скорост и ми напомня за събитията от снощи, за болката, за скръбта и за шока. Раят се е обърнал с главата надолу. Малкият ни пашкул щастие е срязан. Родителите на Джеси вече знаят за мен и след малката му прегазваща мисия в ресторанта знаят също, че е женен и че чака близнаци.
Плъзвам пръсти в косата му и масажирам нежно, докато гледам в тавана. Не искам да мисля за това. Не искам да дълбая повече и наистина не мисля, че има нужда. Беше достатъчно да го видя толкова смутен, за да получа потвърждение какво изпитва към родителите си. Трябва само да бъда до него, да го изслушам, когато пожелае да говори, и да го държа, когато има нужда от утеха. Болезненият вид на лицето му върна всички спомени за нас от черното ни минало – момента, в който стояхме в дневната на Кейт и той ме умоляваше да не го напускам, когато го оставих пиян в „Луссо” и когато го открих в кабинета му с размахалата бич Сара. Всички тези инциденти доведоха до още мъчителна болка и аз трябва да избягвам повторение на всяка цена. И ще го направя. Този мъж е имал много проблеми, но аз ще залича цялата болка и страдание. Нищо чудно, че иска да ме държи далеч от всичко това. Аз съм неговото късче рай и никога няма да му позволя да се върне към адското си празно минало.
Докато лежа и размишлявам, усещам, че е буден. Усещам лекото пърхане на дългите му мигли до шията ми, но не показвам, че знам. Оставам тиха и му оставям време да помисли, и продължавам нежно да усуквам косата му и да масажирам главата му. Той би разбрал, че съм будна, дори да не помръдвам.