— Ти го мислиш – крещя в лицето му. – Постоянните ти наставления и прекалено покровителственото ти държание ми казват всичко, което трябва да знам.
— Винаги съм бил прекалено покровителствен, така че не размахвай тази карта!
Прав е, но аз съм бясна и ще използвам всичко срещу него, което ми напомня, че сме се отклонили леко от курса.
— Или тя се маха, или аз!
Той всъщност поглежда встрани. Не го оценявам. Извивам се и той ме пуска, но само защото не иска да нараня бебетата му. Това ме вбесява още повече.
— Ава, бях объркан. Ти отказваш да работиш за мен, а се нуждая от човек, който знае какво прави.
Спирам и се обръщам към него.
— Значи тя отново работи за теб? – Не мога да повярвам. Нейната състрадателна реч в кафенето не значи нищо. Вероятно се радва на това. Джеси става и тръгва към мен. – Спри където си, Уорд! – Насочвам пръст към лицето му. – Не се опитвай да ме успокояваш или да ме убеждаваш, че всичко е наред, защото, мамка му, не е!
— Внимавай с шибания език!
— Няма! Тя те обича. Знаеш ли това? Всичко, което тя направи, е, защото иска да те отнеме от мен, затова дори не помисляй да ме убеждаваш, че идеята ти е добра.
— Знам.
Затварям уста и се отдръпвам леко.
— Как така знаеш?
— Знам, че ме обича.
— Така ли?
— Разбира се, Ава. Не съм глупак.
Присмивам се.
— Очевидно си. Ти би прегазил всеки, който се опита да ме отнеме от теб, но точно под носа ти тя върши страхотни интриги, а ти решаваш да ги пренебрегнеш. – Обръщам се и тръгвам към кухнята. Трябва ми вода, за да облекча гърлото си.
— Напротив, Ава. Говорих с нея, тя призна и съжалява за всичко.
— Разбира се, че съжалява. Тя се провали! Вероятно съжалява, че не се е справила по-добре. – Тръшвам чашата на плота. – Можеше и да не говориш с нея. А предложи ли й погребение или кремация?
Лицето му се изкривява.
— Какво?
— Обичайният избор, който даваш на хората, които ме нараняват. Предложи ли го на Сара?
— Не. Предложих й работа в замяна на нейната дума, че никога повече няма да се намесва. Казах й, че ако ти поискаш, тя ще трябва да напусне.
— Искам! – крещя. – Искам да се махне!
— Но тя не е направила нищо.
Поглеждам с неверие дебелокожия идиот от другата страна на плота.
— Не е направила нищо ли?
Затваря очи и въздиша дълго и уморено.
— Имам предвид, че не е направила нищо, откакто я върнах. А и ти я награди с добър удар по челюстта за нещата, които беше направила преди това.
— Защо ми причиняваш това? Знаеш как се чувствам, Джеси.
— Защото тя е отчаяна, Ава. Тя няма друг живот освен имението.
— Съжаляваш ли я? – питам по-спокойно. Обичам всичко в този мъж освен внезапното му съчувствие към всички тези жени от миналото му, които се опитват да провалят връзката ни. Като се има предвид какво направи с Мат, за Бога.
— Ава, първо искам да се успокоиш, защото не е добре за теб или за бебетата.
— Спокойна съм! – изпищявам. Вдигам чашата с треперещи ръце. Далеч съм от спокойна.
Джеси въздиша и накланя глава, за да изпука врата си, сякаш облекчава някакво напрежение. Нямам представа защо е толкова напрегнат. Да му кажа, че ще продължа да работя за Микаел и да видим каква реакция ще предизвика това! Принципът е същият, почти.
Джеси идва при мен и взима чашата от ръката ми. Вдига ме и ме поставя на плота. Хваща брадичката ми и повдига лицето ми към своето. Все още съм намръщена и го гледам ядосано.
— Сара няма нищо. Изритах я, когато си призна всичко, и повече не мислех за това – поема дълбоко дъх. – Докато Джон не й се обади и тя му наговори всякакви откачени неща. Най-тревожната част от които е, че е казала, че смъртта е по-добър вариант от живота й далеч от мен.
Това веднага ме прави подозрителна и мисля, че това е поредната тактика да го пипне. Не мога да се спра.
— Търси внимание – нападам и все още се мръщя. Миналите й действия са ясен признак докъде би стигнала.
— И аз така мислех, но Джон не беше толкова сигурен, затова я потърси. Беше си срязала китките и беше изпила купчина болкоуспокоителни – вдига вежди, когато се присвивам. – Това не беше вик за помощ, Ава. В постъпката й изобщо нямаше търсене на внимание. Джон едва е успял да я закара навреме в болницата. Тя е искала да умре.
Не мога да разсъждавам. Има много разумни въпроси, които би трябвало да задам, но нищо не ми хрумва. Празна съм.
— Не искам друга смърт на съвестта си, бебче. Живея със смъртта на Джейк всеки ден. Не мога да го направя.
Изпълнена съм от съчувствие.
— Тя дойде да ме види – казвам. Не знам защо го споменавам.
— Тя ми каза. – Погалва с длан бузата ми. – Но съм изненадан, че ти го премълча.