Захапва нежно и завърта език възхитително бавно, което изтръгва стон от мен и усмивка от него.
— Да, но самолетът ни ще излети след два часа. Трябва ми повече време, затова ще те обслужа във ваната, щом се приберем. Става ли?
— Не става – отвръщам и отново бутвам гърдите си към устата му. – Искам да остана в Рая.
— Ти си непоправима и това ми харесва. – Когато ме пуска на леглото, сумтя възмутено. – Но трябва да хванем самолета.
— Нуждая се от теб – хващам пениса му леко и го дразня, но Джеси отскача.
— Ава, когато се любим, искам да имам достатъчно време. – Целува ме леко по устните. – Събирай багажа!
Пльосвам се на леглото в пълно раздразнение, подхранено от бременността. Времето ми в Рая е свършило.
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Едва се раздвижвам, когато паркираме пред „Луссо”. Спала съм през целия път, но още съм като пребита. Дори не правя опит да изляза от колата, когато Джеси изключва двигателя и разкопчава колана ми. Оставам потънала в кожената седалка, докато той не ме изважда. Едва успявам да отворя очи в асансьора, за да освежа спомена за красотата на Джеси. Той се справя с ключалките, отваря и затваря вратата и ме отнася горе по стълбите. Очите ми са още затворени, но разпознавам меката повърхност на спалнята, когато ме поставя върху нея.
— Ще напълня ваната и ще донеса куфарите. Ти добре ли си така?
— Ммм… – Обръщам се настрани. Не мога да се размърдам, дори за да си взема вана с Джеси, а това е безпрецедентно. Чувам как се засмива леко, а после долавям и звука на водата в банята и той отново ме вдига. – Мислех, че ще донесеш куфарите – мърморя.
— Вече ги донесох, Ава. Ти пак се унесе. – Оставя ме да стъпя и ме съблича, после съблича и себе си с една ръка, докато ме държи с другата, сякаш смята, че мога да се срина. Мисля, че наистина бих могла. Нямам никаква енергия.
Вдига ме и ме потапя във ваната заедно със себе си, а аз изобщо не му помагам. Оставям го да ме настани в скута си, а лицето ми е сгушено в рамото му. Топлата вода не прави нищо, за да ме събуди.
— Това ми липсваше – казва тихо. – Знам, че си уморена, но искам само няколко минути.
— Добре – съгласявам се. Стига да ме изсуши и да ме сложи в леглото, може да прави каквото иска с мен.
— И трябва да те обслужа – добавя. Сънливите ми очи се отварят в миг, а похотливият ми мозък бързо се задвижва. Определено мога да събера сили за това. Опитвам се да се обърна, но Джеси ме задържа със смях. – Боже, Ава! Би го направила, нали?
— Винаги.
— Трогнат съм, но ми харесва жена ми да е в съзнание, когато я чукам.
— Не казвай думата „чукам”! – оплаквам се. – Това само ще ме накара да те искам повече.
— Възможно ли е това? – пита сериозно.
— Вероятно не. – Не си правя труда да се присмивам на безочието му. Той е прав. – Искам да те видя – оплаквам се и се гърча в желязната му хватка. Повдигам изтощеното си тяло, сядам в скута му и протягам ръка, за да докосна почти двудневната му брада. – Няма да се бръснеш утре.
— Така ли?
— Да. Ден втори ми е любимият. – Навеждам се, за да прокарам буза по неговата. – И искам да облечеш сивия костюм с черната риза.
— Със или без вратовръзка?
— Със. Сивата, хлабаво завързана. – Целувам устните му и пъхвам нежно език между тях.
Той отвръща на целувката ми нежно, сладко и любящо.
— Ако ти решаваш какво да нося, тогава е честно аз да решавам какво да носиш ти.
— И без това го правиш.
— Не, защото не ми позволяваш. – Обхваща тила ми с ръце и ме придърпват по-близо.
— Какво искаш да облека? – направо изстенвам думите до устните му.
— Черната рокля.
— Тази до коленете с три четвъртите ръкави ли?
— Същата. Харесвам всяка рокля, която носиш, но тази наистина ми е любима. – Захапва устната ми и я прокарва между зъбите си. – Не – прошепва.
Отново ще бъда пренебрегната. Усещам го по решителността на възхитителното му лице. Вероятно е прав да ми отказва, но това няма да спре напъпилото желание, което ме напада. Винаги съм била алчна за него, но напоследък съм неумолима.
— Каза, че не можеш да ми отказваш – потривам похотливо слабините си в неговите. Нямам никакъв срам.
— Мога, когато едва държиш очите си отворени, жено. Отговорът е „не”, край. – С големите си ръце хваща хълбоците ми предупредително и аз подскачам леко. Обръща ме, за да може да прокара гъбата по гърба ми. – Бременността обърква хормоните ти.
— Само ако продължаваш да ми отказваш. Създаваш ми комплекс, а още дори не съм дебела.
— Ава! – сопва се той. – Бременността също така влияе на разума ти. Престани!