— Добре – свива рамене и пъха в буркана собствения си пръст, за да го размаже по гърдата ми.
— Какво? – Знам, че изражението ми е крайно объркано, аз наистина съм объркана. Дори няма нужда да преминавам към режим на изкусителката.
— Казах „добре”. – Отново се нахвърля на гърдите ми, а аз гледам тила му.
— Така ли? – Би трябвало да показвам благодарността си, а не да се съмнявам в разумността му.
Съвършеното му усмихнато лице се появява в зрителното ми поле и с длани обгръща бузите ми.
— Сам вече го прекрати.
Ахвам.
— Мислех, че най-накрая ще направиш това, което ти се казва. – Трябваше да се досетя, но недоволството ми не ме отклонява от задоволството ми от факта, че ще опитат традиционна връзка. Доволна съм.
Джеси става, слага ме на дивана и ляга до мен за секунда.
— Винаги правя каквото ми се каже. Ела тук! – Взима буркана от ръката ми, поставя го на пода до дивана и ме придърпва към гърдите си. – Гушкане! – въздиша доволно.
Изсумтявам в знак на неверие, после се сгушвам право във врата му и започвам обичайното плъзгане на пръста си по белега му.
— Достатъчно топло ли ти е? – пита. Преплита крака в моите и напълно ме обгръща със силните си ръце.
— М-хм – въздишам и затварям очи. Наслаждавам се на всяка част от неговата прелест – на миризмата му, на докосването му, на пулса му и на тялото му под моето.
Обичам Седмото небе на Джеси все повече и повече.
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
Сладките ми сънища са прекъснати от кашляне. Мисля, че е кашляне. Звучи като кашляне, но нито мозъкът ми, нито тялото ми са готови да поздравят деня, затова пропускам стържещото давене и се притискам по-плътно към твърдостта под мен.
Ето го отново и става трудно за пренебрегване. Всъщност ме дразни адски. Отлепвам очи и първото нещо, което виждам, е чистата красота на Джеси. Раздразнението ми се стопява и протягам ръка, за да докосна ден трети без бръснене.
Отново това кашляне. В ума ми не минава никаква мисъл, докато се обръщам, за да открия източника на шума, излагайки челно голотата си пред… Кати.
— Мамка му! – пльосвам се отново върху гърдите на Джеси. Рязкото движение го размърдва. – Джеси! – прошепвам, сякаш тя няма да ме чуе. – Джеси, събуди се!
Усмихва се, преди да е отворил очи, а дланите му обгръщат бузите на дупето ми и стискат.
— Ако отворя очи, ще видя големи, шоколадови очи, които казват „чукай ме”, нали? – гласът му е дълбок и дрезгав, а съчетан с тези думи обикновено би накарал корема ми да се сгърчи от сексуално очакване. Но не и тази сутрин.
— Не. Ще видиш големи, широко отворени и разтревожени очи – прошепвам. – Отвори очи!
Прави го. Разкрива зелените си очи със смръщено чело и поглежда над рамото ми, когато криввам глава.
— О! – Очите му вече са широко отворени и измъчени. – Добро утро, Кати!
— Вие, гълъбчета, трябва да си вземете пижами – веселият тон на Кати ме кара да се присвия още повече. – Или поне да стоите с бельото. Ще бъда в кухнята, да приготвям закуска.
Чувам как бързите й стъпки я отвеждат далеч от изложението на голотата ни и въздишам отчаяно, отпуснала глава на гърдите на Джеси. Той се смее. За него няма проблем – аз го покривам благоприлично.
— Добро утро, бебче! – разтваря крака и тялото ми попада между тях. – Нека видя лицето ти!
— Не. Яркочервено е. – Заравям се още по-дълбоко във врата му, сякаш срамът ми може да изчезне, ако го крия достатъчно дълго.
— Тя е толкова свенлива! – хили се, знам го. С радост бих останала да размишлявам върху подозрението си, но той не ми позволява и ме измъква от скривалището ми. Имам потвърждение. Той наистина се хили. – Да те кача ли горе?
— Да – мърморя. Знам съвсем добре, че времето напредва, след като Кати е тук, но изобщо не ми пука напоследък. Сякаш несъзнателно се опитвам да си докарам уволнение, за да не доставя на Джеси удоволствието да напусна, защото той е настоял.
Надигам се предпазливо и проверявам къде е Кати, после се смея силно, когато Джеси също се надига и подава глава над гърба на дивана. Поглежда ме с вдигнати вежди и леко учуден от малкото ми избухване.
— Какво те развесели толкова?
— Приличаш на сурикат – кикотя се. Падам назад и напълно се разкривам. През неконтролируемия си пристъп на смях се пресягам, за да оправя сутиена върху гърдите си, защото това наистина ще спаси благоприличието ми, при положение че съм без гащи. – Пази се да не ти духне вятър! – смея се.
Изсумтява нещо средно между смях и оскърбление към истеричната си съпруга и нежно избутва тялото ми, за да освободи краката си. Става и повдига моето тресящо се от смях тяло. Мята ме на рамо. Все още се смея, но вече имам страхотна гледка към твърдия му задник, докато излиза от стаята.