Знам, че се олюлявам назад, и знам, че Джеси се е обърнал да ме закрепи, но всичко е размазано.
— Мамка му! – Разтревоженият му глас е просто удавен звук, защото всичката кръв се е оттеглила от главата ми. Чувствам се замаяна. – Мамка му, Ава! – Краката ми сякаш се огъват, но не падам на пода. Не съм припаднала. Вдигната съм и за част от секундата вече седя на дивана, а главата ми е притисната между краката ми. – Дишай, бебче! Само дишай! – Сложил е длан на главата ми и я движи в успокояващи, бързи кръгове. – Каква игра играеш, мамка му? – извиква той настрани от мен. – Шибана тъпа жена! Не съм спал с теб от месеци!
— Четири месеца. Бременна съм от четири месеца – отговаря тя бързо и гордо. – Сам сметни!
Знам, че коварното изражение ще бъде изписано на лицето й, но не мога да я погледна, защото ще искам да й се нахвърля. Трябва да започна да контролирам дишането си, защото още ми се вие свят и започва да ми причернява пред очите. Ако се изправя, ще падна по лице.
— Не може да си – сопва се тревожно Джеси, но гласът му е прекалено несигурен. – Мамка му!
Ето това е. Това бебе ще се роди преди моите и като знам колко отчаяно иска бебе Джеси, той ще вземе първото, което може да пипне. И ще ме изостави. Аз ще остана сама с две пищящи бебета и без помощ. Моите бебета ще бъдат с мен, но без баща. Кой ще разтрива краката ми, когато се подуят? Кой ще ме обича в дантела, когато съм покрита със стрии? Кой ще ме кара да ям, когато не съм гладна, и кой ще ми дава фолиева киселина? Кой ще ближе фъстъчено масло от гърдите ми и ще лакира ноктите на краката ми, когато вече не мога да ги стигам? Започвам да се паникьосвам, но очите ми попадат върху малкото листче, което Джеси е изпуснал на пода, за да се погрижи за мен. Той не гледаше тази снимка така, както снимката на нашите бебета. Не падна на колене и не грабна Корал, за да я прегърне. Какво ми става? Чувствам се като чувал, пълен с преувеличени смесени емоции. Объркана съм. Навеждам се и вдигам черно-бялата снимка. И двамата ме наблюдават, но аз не бързам. Забелязвам първо името на Корал. Значи снимката определено е нейна. Но това, което го няма на снимката от ултразвука, е дата. Нито има приблизителна гестационна седмица. Изучавам я по-внимателно.
— Ава, какво правиш? – пита Джеси и се опитва да привлече погледа ми, но не му обръщам внимание.
— Да, какво правиш? – съска Корал.
Соча снимката.
— Опитвам се да разбера дали си в четвърта или пета седмица – размишлявам, без да отделям очи от снимката. – Предполагам четвърта.
— В четвърти месец съм. Не седмица.
— Не, не си – поглеждам към Джеси. Той не диша. – Кога за последно си спал с нея?
— Преди четири-пет месеца – поклаща глава, а бръчката танцува тревожно през челото му. – Ава, не мога да мисля толкова назад. Не съществувах преди теб – отпуска ръце върху бедрата ми и стиска. – Винаги съм използвал презерватив, знаеш го.
— Знам – съгласявам се, но има една друга възможност. Убива ме, че трябва да попитам, особено пред тази досадница. Стискам очи. – Тя беше ли от… – преглъщам трудно. – Ти…
Той спира мъките ми.
— Не – казва думата нежно и хваща тила ми в дланта си. – Погледни ме! – настоява също толкова нежно и го правя. Сключваме погледи и той поклаща глава съвсем леко. – Не – повтаря.
Кимвам с тиха въздишка и му се усмихвам в знак на доверие. Няма нужда от признание, защото няма какво да признава. Тихата ни размяна на разбирателство почти ме кара да забравя Корал, която стои наблизо.
— Ще останеш с него, когато той чака дете от друга жена? – пита тя със смях. – Къде е самоуважението ти?
— Сега ще я прегазя – казвам му тихо и този път го поглеждам за разрешение.
Той се усмихва и ме целува по бузата.
— Както желаеш, бебче! Но, моля те, нека този път е само вербално! – Кимва към корема ми и обръща презрителен поглед към безочливата уличница, но не казва нищо. Оставя това на мен.
— За какво говорите вие двамата? – Самодоволството й се топи с всяка секунда. Няма представа как да разбира това.
Изправям се до Джеси и поглеждам към него.
— Дай ми твоята снимка!
Въпросът ми го кара да обърне укорителния си поглед от Корал към мен. Той е напълно объркан.
— Каква снимка?
Извъртам очи.
— Тази, която носиш навсякъде. Не съм глупава. Къде е?
— В джоба на сакото ми – признава смутено.
— Иди и я донеси!
— Не. Няма да те оставя с нея. – Този път дори не я удостоява с поглед.
— Нея? – изтърсва Корал невярващо. – Така ли ще говориш за майката на детето ти?
Джеси се обръща свирепо.
— Ти не си шибаната майка на детето ми, заблудена кучко! – Гневът му отново се надига. Трябва да реша това веднъж завинаги.