Чувам, че входната врата се тряска, а после непогрешимия звук на ридание. Тя плаче. Кейт никога не плаче. Бясна съм й, но ужасно съжалявам глупавата си най-добра приятелка. Какво се опитва да докаже? Не мога да не помисля, че това никога нямаше да се случи, ако Дан не беше тук.
Бих могла да си остана в стаята и да оставя Кейт да си поплаче насаме, но вместо да го направя, излизам и тръгвам към дневната. Няма да й позволя да пренебрегне въпросите ми. Ако стана свидетел на мъката й, ще й се наложи да признае, че се терзае наистина. Този път няма да й позволя да се измъкне.
Облягам се на рамката на вратата на дневната и гледам цяла вечност как Кейт плаче безутешно и раменете й се тресат. Инстинктът ми казва да седна до нея и да я прегърна, но не го правя и след десетина минути тя рязко изтрива сълзите си и се изправя. Обръща се и веднага ме забелязва при вратата. Естествено, залепва безгрижна физиономия и се опитва да се усмихне. Знаех, че ще направи така. Това е обида към моята интелигентност и към приятелството ни.
— Здравей! – изчуруликва тя, задушавайки поредното подсмърчане.
— Добре ли си? – питам, без да се помръдна от вратата. Кейт няма да мине покрай мен.
— Разбира се. Какво правиш тук? – Оправя тениската си и започва да оглежда тялото си, вместо да погледне към мен.
— Колата ми е отвън. Не я ли видя?
Все още не ме поглежда.
— Не. Какво правиш тук?
Пренебрегвам повторения й въпрос. Няма да й позволя да отклони темата върху моите терзания. И какво всъщност ще й кажа? Омъжена съм от по-малко от ден и съм се озовала в апартамента й със сак. Това сигурно е рекорд за всички женени двойки.
— Вероятно не си забелязала. Тъй като се караше със Сам.
Внезапно ме поглежда. Знае, че съм я пипнала.
— О! – казва тихо, после ме обижда още повече, като се усмихва весело. – Чай?
— Не – отговарям хладно, без да откликна на нейната веселост. – Но едно обяснение ще бъде добре дошло. – Вдигнала съм въпросително вежди в очакване и сигурно звуча като натякващ родител, но няма да отстъпя. Този път тя няма да отбегне въпросите ми.
Засмива се.
— Обяснение за какво? – Усмивката й се стопява, когато осъзнава какво е казала. Поканила ме е да излея каквото имам и по изражението й личи, че съжалява.
— Е, можем да започнем с малкото ти изпълнение снощи с брат ми, после се опитай да обясниш защо приключи връзката си със Сам току-що!
— Нямаше нищо за приключване.
— А брат ми?
— Не е твоя работа. – Опитва се да мине покрай мен, но аз се премествам и блокирам изхода й. – Мръдни, Ава!
— Не. Ще седнеш и ще говориш с мен. Какво ти става? Нали бяхме приятелки? Винаги сме си казвали всичко. – Хващам ръката й и я отмъквам до дивана, после натискам тялото й надолу към меките възглавници. – Какво става, Кейт?
Тя се пльосва ядосано.
— Нищо.
— Вбесяваш ме! – изстрелвам. – Започвай да говориш, Матюс!
Тя се разплаква. Толкова съм облекчена. Бях готова да я зашлевя за това, че е толкова упорита, но сега я прегръщам и Кейт хлипа на гърдите ми. Не знам за нея, но аз се чувствам много по-добре от това. Тя има чувства.
Опитвам се да я успокоя.
— Да започнем със Сам!
— Казах ти, трябваше да бъде само забавление – думите изскачат с неравномерното й дишане.
— Трябваше? – питам. – Значи е нещо повече от забавление?
— Да… не… Не знам! – Изглежда толкова объркана, също като мен. Връзката на Сам и Кейт не е идеална, но дори при наличието на имението в уравнението мисля, че е много по-здравословна от всичко, което тя и Дан някога са имали, колкото и откачено да звучи.
— Знаех, че ще стане така, когато Дан се появи – въздъхвам. Ако говорех с брат ми, сега щях да крещя по телефона. – Кейт, трябва да си спомниш всяка причина, заради която двамата с Дан се разделихте.
— Знам. Толкова сме неподходящи един за друг, но има нещо, Ава. Когато сме заедно, се чувстваме толкова добре.
— Имаш предвид секса. – Трепвам и изкривявам леко лице. Не мога да мисля за брат си така.
— Да, но всичко останало се проваля ужасно.
— Така е – съгласявам се. Била съм свидетел на яростните кавги, на непрестанната нужда да се дразнят един друг и на нездравословното развитие на обречената им връзка. Те нямаха никакво уважение един към друг. Всичко беше просто секс. Зашеметяващият секс не оправдава всички останали провали в една връзка, които в случая на Дан и Кейт следваха на всяко друго ниво. По едно време пренебрегвах това, защото мисълта най-добрата ми приятелка и брат ми да са влюбени беше идеална. Но точно там беше проблемът. Те не бяха влюбени. Беше просто похот и в един момент аз пораснах и осъзнах това.