Кейт се измъква от прегръдката ми, сяда назад и поема успокояващо въздух няколко пъти.
— Мразя мъжете – заявява.
— Не би трябвало, особено като се има предвид, че има един, който те цени много.
Поглежда ме любопитно.
— Сам ли?
Едва не я зашлевявам заради слепотата й.
— Да, Сам.
— Ава – смее се тя, – Сам не ме цени. Аз разтърсвам света му, това е всичко. В спалнята.
— Имаш предвид, че си допадате толкова добре? – Вдигам вежди към нея. – Само че със Сам имаш не само физическа връзка.
Кейт ми се мръщи. Знае, че съм права.
— Беше само забавление.
Този път аз се хвърлям на дивана ядосано.
— Ужасна си.
— Не, реалистка съм – спори тя. – Беше секс.
— Тогава защо, по дяволите, ревеше като бебе?
— Не знам. – Изправя се. – Чувствам се ужасно. Това усилва емоциите. Искаш ли
чай?
— Да – изпухтявам и се изправям, а после я следвам към кухнята.
Тя отваря шкафа и вади две чаши.
— Защо си тук все пак?
Въпросът ме кара да се поколебая, докато сядам на стола. Дали да й кажа? Напуснах съпруга си по-малко от двайсет и четири часа след като казахме клетвите си. Но ако откажа да й отговоря, едва ли ще я обидя. Обаче ми е нужна помощ. Кейт открито признава, че харесва Джеси. Това може да промени драматично мнението й и въпреки че съм му ядосана, не искам да разкривам каквато и да било информация, която да накара любимите ми хора да се съмняват в него. И в мен, ако става въпрос. Да се съмняват в здравия ми разум.
Решавам, че наистина се нуждая от най-добрата си приятелка. И захапвам дулото.
— Знаеш, че хапчетата ми като по чудо продължаваха да изчезват.
Кейт се обръща и се намръщва, докато поставя торбичка чай във всяка от чашите.
— Да. Ти и твоят нелепо разхвърлян живот.
— Х-м-м-м… Това мислех и аз. – Взирам се в гърба й и чакам да включи, но тя щастливо допълва чашите с вода, после с мляко. – В началото поне.
Кейт разбърква чая и го поставя на масата, после се тръшва на един от столовете.
— В началото? – Обърканото й лице ми подсказва, че тя наистина не схваща. Може би е от махмурлука.
— Джеси ги е взимал – изтърсвам набързо, преди да мога да размисля и да задържа информацията за себе си.
Обърканото й лице се смръщва силно, преди да отпие от чая.
— Той какво?
— Взимал е хапчетата ми. Искал е да забременея.
С разширени очи и леко зинала уста Кейт оставя чашата си много внимателно.
— Той ли ти каза това?
— Да – въздъхвам. – Въпреки че вече се досещах.
— Знаела си, че той ги взима? Когато взе нови и отново ги изгуби?
— Бях разсеяна.
— Защо му е да го прави, по дяволите? И не използвахте ли никакви предпазни средства?
— Не – промърморвам възмутено и се стягам за лекция относно безгрижието. Бях доста безгрижна, но сега обвинявам Джеси за цялата дяволска ситуация не само за това, че е свивал хапчетата ми. Да, трябваше да го карам да слага презервативи, но забравях. Жалко извинение, но наистина забравях и това е, защото моят откачен мъж ме разсейва прекалено добре.
Кейт все още изглежда шокирана. Не се изненадвам, наистина е шокиращо.
— Ако си знаела през цялото време, защо не го смъмри?
— Никога нямаше да го признае, Кейт. Той е луд – заявявам, но мисля, че вероятно аз съм лудата, защото съм толкова адски тъпа.
— Но само с теб – казва Кейт.
— Да, само с мен. – Отпивам от чая си. Кейт ме наблюдава, но не казва гласно за какво мисли. Сигурно има какво да каже.
— Защо пренебрегна проблема? – пита.
Боях се от този въпрос, но го очаквах. Аз също се чудя.
— Нямам представа. – Чувствам се толкова объркана. Нямам прилично обяснение.
Кейт поклаща глава и ме кара да се чувствам по-малка.
— Не те разбирам и определено не разбирам него.
— Бил е уплашен, че ще избягам – мърморя тихо. Какво е моето извинение да съм толкова глупава?
— Ти се омъжи за него! – Кейт се смее. – Мамка му, Ава! Какво му има на този мъж? Хей, знам, че е малко луд, но…
— Малко? – присмивам се.
— Да, добре. Начинът, по който се държи с теб, винаги ми се е струвал много мил. Той толкова много те обича, тревожи се за теб и те защитава. Всички знаем, че поведението му е много повече от неразумно, но е всеизвестно, че никога не му е пукало преди. Обаче да ти краде хапчетата? Не мислех, че този мъж може да ме шокира, но този път надмина себе си.
— Така е – казвам замислено и разбърквам бавно и внимателно чая.