* * *
Завличам изтощеното си тяло по стълбите до апартамента на Кейт и се отправям към кухнята. Отварям вратата на хладилника и пред мен се изправя бутилка вино. Просто я гледам втренчено. Не знам колко време, но очите ми са залепнали за проклетото нещо. Нужен е звукът от един познат глас, за да откъсна очи. Обръщам се и виждам Кейт, но не нейният глас привлече вниманието ми. Влиза Дан. И двамата изглеждат виновни като греха.
— Какво става? – питам и тръшвам вратата на хладилника. Кейт трепва, но мълчи. Но брат ми не мълчи.
— Не е твоя работа – напада той, плъзва ръка около кръста на Кейт и целува бузата й. За първи път говоря с него от сватбата ми и това не прилича на щастливо събиране. Той ми се мръщи. – Може би аз трябва да попитам какво става. Защо си тук?
Замръзвам на място и стрелвам с поглед Кейт. Улавям много леко поклащане на глава. Не му е казала.
— Просто наминах след работа. – Поглеждам отново към Дан. – Кога се връщаш в Австралия?
— Не знам – свива рамене и отхвърля бързо въпроса ми. – Тръгвам си.
— Довиждане! – изплювам. Обръщам се и отново отварям хладилника, за да грабна бутилката вино. Не би трябвало да се случва, предвид сегашното ми положение, но не мога да не се намеся в това. Кейт си търси белята, а аз все по-малко харесвам брат си с всеки изминал ден. Никога не съм мислила, че ще се радвам да видя гърба му. Не се сбогувам и съсредоточавам вниманието си да налея голяма чаша вино.
По времето, когато съм изпила половината, чувам стъпки надолу по стълбите и се обръщам към глупавата си червенокоса приятелка.
— Да не си се побъркала? – Махвам с чашата вино към нея.
— Вероятно – мърмори тя. Настанява се на един стол и ми дава знак да й налея вино. – Как се чувстваш?
— Добре! – Грабвам още една чаша и наливам вино, после й подавам питието през масата. – Наистина се забъркваш в голяма каша.
Кейт се мръщи и сърба бързо.
— Ава, защо не направим оценка на ситуацията? Ти си тази, която е омъжена от по-малко от седмица, напуснала е съпруга си и е с надут корем.
Присвивам се от грубостта й, а тя оглежда чашата, която стискам. Моментално минавам в защита.
— Едва на няколко седмици съм. Някои жени не откриват преди третия месец – опитвам се да задуша вината, която ври в стомаха ми.
Кейт става, покатерва се на плота и пали цигара.
— Няколко питиета няма да ти навредят, не че има значение – казва. Отваря прозореца и подпира ръка на перваза.
— Какво няма значение? – Мръщя се и отпивам по-неохотно.
— Е, ще се отървеш от него, нали? – Повдига бледите си вежди към мен.
Безчувствените думи пробождат съвестта ми, но това не ме спира да отпия още вино.
— Да – прошепвам и потъвам в един стол. Мислите ми се залутват нанякъде.
— Така! – агресивният тон на Кейт ме изтръгва от мечтанието ми. – Излизаме.
— Така ли? – изтърсвам. Това е последното, което искам да правя.
— Да. Няма да ти позволя повече да си унила. Той обади ли се? – Дръпва от цигарата и ме поглежда с очакване.
Иска ми се да мога да кажа „да”.
— Не.
Свива устни и знам, че тя също го смята за странно.
— Изкъпи се! Излизаме за едно питие на спокойствие, но не много. – Поглежда чашата ми. – Не че има значение, предполагам.
— И аз така мисля – поклащам глава. Незаинтересованите й думи ме ядат отвътре. Кейт въздъхва и мята фаса през прозореца, после го затваря и слиза долу.
— Хайде, Ава! Не сме излизали заедно от седмици. По едно питие в рамките на разумното и лек разговор, не за Джеси, за Сам или за Дан. Просто като едно време, преди всички тези мъже да застанат между нас – под „едно време” има предвид след Мат и преди Джеси. Наистина добре се смяхме в тези четири седмици, преди господарят на секс имението да нахлуе в живота ми и да го обърне с краката нагоре.
— Добре – съгласявам се и ставам от масата. – Права си. Единственото, което постигам тук, е да се задръствам със скапани мисли. Ще се приготвя.
— Супер!
— Благодаря ти, че не си казала на Дан защо съм тук.
Усмихва се и заедно излизаме от кухнята, за да се приготвим за едно питие на спокойствие и лек разговор.
* * *
Той непрестанно е в мислите ми и се опитвам с всички сили да го забравя, но когато влизаме в „Барок” и първият човек, когото виждам, е Джей – портиерът, се отказвам. Той ми се намръщва, докато минавам покрай него, и спира разговора с другия пазач, но аз продължавам към бара, без да кажа и дума на очевидно любопитния мъж с бръсната глава.
— Вино? – пита Кейт, докато си пробива път към бара между двама други клиенти.
— Да, моля. – Оглеждам любимото ни заведение и веднага забелязвам Том и Виктория. Дори не се чувствам зле, задето съм разочарована, че са тук. Потупвам Кейт по рамото и тя леко обръща глава. – Знаеше ли, че ще бъдат тук? – питам.