Джеси е шокиран. Обляга се назад в стола си със смесица от неверие и гняв на лицето.
— Това беше малко детинско, не мислиш ли?
— Съжалявам. – Грабвам чантата си. – Не исках да се случи така.
Джон се връща и нарушава неловкото мълчание, което ни е обгърнало.
— Ще дойдат след час. – Пъха отново телефона в джоба си. – Преди да забравя, имаме още три отменени членства.
Веждите на Джеси се вдигат любопитно.
— Три?
— Три – потвърждава Джон, докато върви към вратата. – Всичките на жени – добавя и напуска кабинета.
Гледам как лактите на Джеси се удрят в бюрото и лицето му се отпуска в дланите. Чувствам се отвратително. Пускам чантата, обикалям бюрото и го избутвам назад в стола, после сядам на бюрото пред него. Той ме наблюдава и дъвче устната си.
— Аз ще оправя това – соча към купчините документи навсякъде. – Но ти трябва да намериш някого. Работата е за пълен работен ден.
— Знам. – Хваща глезените ми и ги дръпва, за да постави стъпалата ми на коленете си. – Иди да плуваш! Аз ще започна тук, става ли?
— Добре. – Изучавам го внимателно, а той също ме наблюдава.
— Давай, красиво момиче! Изплюй камъчето! – усмихва се леко.
— Те оттеглят членството си, защото ти вече не си на разположение за чу… – прехапвам език. – Да правиш секс с тях. – Мисълта ме прави невероятно щастлива и
това е очевидно.
— Така изглежда, нали? – Присвива очи към мен. – Виждам, че това се харесва на съпругата ми.
Свивам рамене, но не мога да скрия удоволствието си от тази новина.
— Какво е съотношението мъже-жени?
— Членове ли? – пита.
— Да.
— Седемдесет на трийсет.
Устата ми зейва отворена. Помня, Джеси каза, че има приблизително хиляда и петстотин членове. Това са петстотин жени, които вероятно искат моя господар.
— Ами – отърсвам се от шока, – може би ще трябва да превърнеш имението в гей клуб.
Джеси се смее и пуска краката ми да виснат от бюрото.
— Върви да плуваш!
Съблекалните са празни. Намъквам се в банския си, свалям диаманта, връзвам косата си отново високо на главата и натъпквам нещата си в едно от ореховите шкафчета. През цялото време, откакто съм с Джеси, не съм използвала спа или спортните съоръжения, но съм благонадеждно информирана, че ползването на басейна без бански не е позволено, затова ще се осмеля да поплувам и ще поставя Джеси на изпитание в същото време. Разхождам се през мястото и търся някакъв признак за живот, но е напълно пусто. Обедно време в неделя. Човек би помислил, че това е най-натовареното време, в което членовете използват тази част от имението.
Влизам в огромната стъклена сграда и се оглеждам наоколо. Всички джакузита, огромният басейн и шезлонгите са празни. Зловещо тихо е. Единственият звук е далечното бръмчене на водните помпи. Разполагам кърпата си на един елегантен дървен шезлонг, внимателно правя първата си стъпка във водата и въздишам. Хладна е. Прекрасно. Слизам по останалите стъпала, избутвам се във водата и започвам да плувам към другия край на басейна.
Наслаждавам се на спокойствието и тишината, докато плувам дължина след дължина. Никой не идва при мен, никой не се осмелява да използва джакузито или да се отпусне на някой шезлонг. Чувам някакъв шум и спирам насред дължината, за да видя кой ще се появи откъм съблекалните. Погледът ми подскача от входа на женската към входа на мъжката съблекалня и виждам Джеси, който се появява, облечен в свободни черни шорти. Въздъхвам признателно. Той ме поразява с усмивката си, после се гмурва в басейна – изпъва тялото си и после се плъзва под повърхността, като почти не вдига шум и пръски. Нося се насред басейна и гледам сянката на високото му тяло да приближава към мен под водата, докато той се озовава точно пред мен, без да изплува на повърхността.
Усещам как дланта му се увива около глезена ми и изписквам, когато ме дръпва под водата. Успявам да си поема въздух, преди да се потопя, а очите ми се затварят сами. Устните му срещат моите, обгръща ме с ръце и ни обръща под водата, телата ни се плъзгат и езиците ни танцуват диво.
Това е хубаво, но не ме бива да задържам дъха си, а той сигурно вече се нуждае от
въздух, след като е бил долу много по-дълго от мен. Ощипвам го, за да покажа, че съм изчерпала въздуха си и дробовете ми изкрещяват от благодарност, когато излизаме на повърхността. Стискам с крака кръста му, а с ръце обгръщам раменете му. Опитвам се да се ориентирам и да отворя очи. Когато успявам, откривам огромна мръснишка усмивка. Знам, че и той не може да докосне дъното, така че сигурно маха диво с крака, за да задържи и двама ни на повърхността. Но никога не се знае. Той изглежда така, сякаш се носи без усилия пред мен.