Усмихвам се на нейния ентусиазъм. Вадя часовника от кутията и го пъхвам около китката си. Наистина е.
— Знам – казвам тихо. – Благодаря, Сал. – Премествам цветята от бюрото си и пъхвам кутията в чантата си.
— Искаш ли кафе, Ава? – Сал се отдалечава към кухнята.
— Да, моля. Къде са Патрик и Виктория?
— Патрик има лична среща, а Виктория е на обект.
— Добре.
Поставям цветята във вода и потъвам в работата си. Подготвям папката, която да отнеса на Рут Куин, и после разпечатвам всички подробности за неприлично скъпите легла, които Джеси иска да бъдат направени за имението.
В десет внезапно ми прилошава и изчезвам в тоалетната, за да се опитам да повърна, но просто не се получава. Свличам се върху седалката, горещо ми е, чувствам се разтревожена и ми се плаче. Трябва да уредя часа си в болницата. Внезапно решена, вероятно благодарение на това колко гадно се чувствам, излизам от тоалетната, за да направя точно това, но спирам насред решителния ми марш, когато се разкрива гледка към офиса и забелязвам кой седи на стол срещу бюрото ми.
Сара.
Вече не ми се гади. Ядосана съм. Какво прави тя тук, мамка му? Колкото и да ми се иска да я разкъсам на парчета, не искам да го правя в офиса, затова се обръщам да избягам и да се скрия в тоалетната.
— Ава!
Откъсвам се от състоянието си на шок и желание за бягство и се обръщам към гласа – глас, който не съм чувала от седмици. Малко съм изненадана, че ме е намерила, особено след всичко, което се случи. Заради мен я уволниха.
— Сара! – казвам равно. Олюлявам се. Дали тя ще добави други беди към моите? Изглежда доста смалена. Косата й е по-мека от обичайното, циците й са прибрани грижливо зад късо сако, а предизвикателните рокли са заменени от пола до коляното. – Защо си тук? – питам.
— Надявах се да поговорим. – Размърдва се неудобно в стола си. Обичайното й дръзко държание е изчезнало.
Хванала ме е напълно неподготвена. Отново ли играе игри?
— Да говорим ли? – питам предпазливо. – За какво? – Няма какво да кажа на тази жена.
Тя оглежда офиса, аз също. Том – моят винаги любопитен гей приятел, гледа с интерес към странната жена, която седи до бюрото ми.
— Вероятно мога да те почерпя едно кафе – казва тя и ме поглежда.
Би трябвало да й кажа къде да отиде, но любопитството ми надвива. Отивам до бюрото си и грабвам чантата.
— Имам половин час – казвам отсечено, като я оставям зад себе си и напускаме офиса. Сърцето ми бие прекалено силно. Мислех, че съм се отървала от тази размахваща камшик вещица, а сега, когато я видях отново, цялата мъка и драма, които тя причини, се събуждат свежи в ума ми. Не виждам друго освен следите от камшика по Джеси, измъченото му лице и моето жалко, жалостиво тяло, обвито около него. Тя има самообладание.
Влизам в близкото кафене и се настанявам на един стол. Няма да я почерпя. Знам, че лицето ми изразява презрение, докато тя приближава масата, но не мога да променя това. Не искам да го променям. Искам да знае колко много я мразя.
— Искаш ли нещо за пиене? – пита тя учтиво. Това не е Сара, която познавам и презирам.
— Не, благодаря.
Тя се усмихва леко.
— Аз ще си взема едно. Управата няма да е много щастлива, ако само заемаме масата. Сигурна ли си?
— Да. – Поклащам глава и гледам как отива тихо до бара. Уверявам се, че е заета да поръчва, и вадя телефона си от чантата, за да пратя съобщение на Кейт. Трябва да изпусна парата.
Наглата кучка се появи в офиса ми!
Кейт отговаря моментално. Това не е типът съобщение, което можеш да оставиш настрана с намерение скоро да отговориш.
Не!!!!! Наистина ли? Ава, престани да говориш със загадки! Коя е наглата кучка?
Едва не изпускам раздразнена ругатня от устните си.
Сара!
Отговорът й отново е моментален.
Нееееееееееее!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Пръстите ми работят бързо по клавиатурата, докато поглеждам, за да проверя дали Сара вече е обслужена.
Мамка му, да!!!!! Ще ти се обадя.
Вече съм готова да пъхна телефона обратно в чантата, когато той издрънчава отново. Мога да си представя Кейт, задъхана, бледите пръсти прелитат по бутоните на телефона й. Вероятно и шофира.
Обади ми се сега и го остави на масата! Искам да чуя какво има да каже тя!
Този път изпухтявам на глас и поклащам глава. Кейт няма да си сдържи устата затворена, ако чуе нещо, което не харесва, а тогава ще трябва да обяснявам далечните звуци от пищящата си приятелка.
Не!
Изпращам и се усмихвам, когато тя отговаря веднага:
Кучка!
Натъпквам телефона обратно в чантата, когато Сара се приближава с кафе. Кръстосвам крака и си придавам изражение на пълна омраза. Истина е. Мразя я. Мразя всичко, което тя представлява, но най-много я мразя за това, че причиняваше болка на Джеси. Трябва да спра да мисля. Ядосвам се повече. Настроенията ми са крайни напоследък.