— Не ми ли вярваш? – Наранена съм и е очевидно.
Извърта очи, пресяга се и вади един тест за бременност.
— Разбира се, че ти вярвам.
— Тогава защо имаш хартиен плик с… – Грабвам го и го обръщам, като изсипвам малките кутии на мивката до мен. Започвам да ги вдигам и да ги хвърлям на плота – една, две, три, четири, пет, шест, седем, осем. – Защо имаш осем теста за бременност? – Обръщам очи към откачения ми съпруг и размахвам една от кутиите под носа му.
Свива рамене смутено и избутва кутията.
— В кутия са по два.
— Шестнайсет? – изтърсвам.
Започва да отваря една от кутиите.
— Понякога не работят както трябва. Това са просто резервни. – Вади една пръчка и я вдига до устата си, за да откъсне опаковката, после я бута към мен. – Трябва да пишкаш върху тази част тук, виж!
Гледам как дръпва капачката от края и сочи единствената част на пръчката, която не е от пластмаса.
— Направих тест при лекарката, Джеси. Знам как става. Защо не приемеш думата ми?
Устната му се плъзга между зъбите, които започват да я дъвчат нервно.
— Приемам думата ти, но трябва да го видя сам.
Чувствам се леко обидена, въпреки че нямам право. Вече го подведох и обърках откачения му ум. Не мога да го обвиня, че иска официално потвърждение.
— Откога ги имаш?
Джеси се нацупва и свива виновно рамене със сведени очи. Няма нужда да казва. Протягам ръка и той ме поглежда. Очите му отново блестят.
— Дай! – Кимвам към пръчката. Гледам как устната му се изплъзва от захапката и той се усмихва. Наистина се усмихва. Мисля, че тази усмивка превъзхожда дори запазената само за мен. Бързо прогонвам глупавото бодване на ревност. Държа се нелепо. Скачам от мивката.
— Малко усамотение, моля!
Джеси се присвива с невярващо изражение на лицето.
— Оставам – казва недоверчиво.
— Няма да пишкам върху теста пред теб! – поклащам глава. – Няма да стане, Уорд.
Той сяда на пода пред мен. Кърпата му се разтваря и разкрива… всичко.
— Премести ме! – Опитва се да скрие самодоволната усмивка от сочните си устни.
— Ще използвам друга тоалетна – отвръщам надменно и го заобикалям, за да изляза. Изписквам, когато хваща глезена ми, а аз се опитвам да се издърпам, за да избягам. – Джеси! – дръпвам крак, но е напълно безнадеждно. Обръщам се и го откривам да лежи по корем на пода, хванал глезена ми с две ръце.
Поглежда към мен с очарователните си блестящи очи и се цупи.
— Угоди ми, бебче! Моля те! – Дори трепка с дългите си мигли към мен.
Опитвам се с всички сили да сдържа усмивката си, но е невъзможно, когато гледа към мен така.
— Може ли поне да се обърнеш?
— Не. – Скача и хвърля кърпата си. Красотата му ме удря като чук. – Това кара ли те да се почувстваш по-добре? – Държи ръцете си отпуснати отстрани, а аз не мога да спра да го оглеждам одобрително, като погледът ми се плъзга надолу по солидната му прелест.
Въздъхвам щастливо.
— Не, това само ме разсейва. – Взирам се замечтано. Продължавам да го изпивам с очи чак до долу, после небрежно и бавно – отново нагоре, целия; всяка частичка от него е чудесна, великолепна, отвратително перфектна. Очите му са потъмнели, а знам, че и моите също. – Не е честно тази физика да е на показ.
— Разбира се. Тя е едно от най-добрите ми притежания. – Протяга ръка и дръпва кърпата ми. – Второ след това съвършенство – и очите му бавно се плъзгат надолу по голото ми тяло. – Просто съвършено.
— Няма да казваш това, когато стана дебела и се подуя – оплаквам се, внезапно осъзнала, че наистина ще стана дебела. – И ако кажеш, че така ще има повече от мен за обичане, може да се разведа с теб. – Дръпвам кърпата и отново се увивам, като пренебрегвам очевидното му раздразнение, че скривам най-доброто му притежание.
— Не казвай думата „развод”! – заплашва той. Хваща ръката ми и ме отвежда до тоалетната. – Ако ще се почувстваш по-добре, тогава и аз ще ям като за двама. – Поглежда надолу към мен ухилен самодоволно.
— Обещай, че няма да ме напуснеш, когато вече не съм в състояние да достигна члена ти с устата си, защото коремът ми пречи!
Отмята глава назад и се смее.
— Обещавам, бебче. – Обръща ме и ме нагласява пред тоалетната. – Сега да пишкаме на няколко пръчки!
Дръпвам кърпата и неохотно сядам на тоалетна, а Джеси кляка пред мен.
— Искаш ли да си пъхнеш ръката в тоалетната отново? – Ухилвам се, докато гледам как устните му потръпват при спомена как седях върху ръката му в болницата. – Може официално да те маркирам.
Опитва се с всички сили, но се проваля ужасно. Пада на задника си и се смее. Това ме кара да се почувствам много по-добре. Докато истеричният ми съпруг се търкаля по пода, аз задържам пръчката между бедрата си и освобождавам мехура си.