— Ава, бебче, толкова много те обичам. – Вдига се и отново коленичи, поставя длани на бедрата ми и се навежда напред, за да ме целуне силно по устните… докато пикая върху пръчката.
— Ето. – Вадя ръката си и му подавам теста. Той го взема и веднага ми подава друг. – Какво? – питам и се мръщя на новата пръчка.
— Казах ти, понякога не работят. Бързо! – бута го напред.
Отпускам глава назад напълно раздразнена, но взимам глупавата пръчка и повтарям процедурата, само за да ми бутнат друга, щом свършвам.
— Джеси, стига!
— Още една! – Сваля капачето.
— За Бога! – Грабвам я намръщена и я пъхам между краката си. – Това е! – Пресушавам остатъка от пикочния си мехур. Искам да съм сигурна, че е напълно празен, за да не мога физически да пишкам върху повече тестове. – Ето. – Дръпвам тоалетна хартия от ролката и се оправям, докато той отнася трите теста до плота на мивката и ги поставя грижливо в редичка.
Въпреки раздразнението ми не мога да не се усмихвам, докато гледам как Джеси стои там гол и леко наведен, подпрял ръце на коленете си и забил нос в тестовете.
— Добре ли си? – питам и заставам до него. Копирам позата му пред мивката, като също забивам нос в тестовете.
— Мисля, че им е изтекъл срокът. Трябва да направим още. – Опитва се да се премести, но аз хващам ръката му.
— Минали са трийсет секунди – смея се. – Ето, измий ръцете си! – Хващам ръцете му и ги задържам под водата, докато той държи под око тестовете, без да обръща никакво внимание на това, което правя.
— Минало е повече време – присмива се той.
— Не, не е. Престани да бъдеш невротичен! – Отново заемам позиция с ръце на коленете пред мивката, както и той.
Поглеждам с ъгълчето на окото си и срещам погледа му. Не мога да се сдържа и се усмихвам. Джеси вдига вежди към мен в защита.
— Не съм невротичен.
— Разбира се, че не си – дразня го.
— Присмиваш ли ми се, жено?
— В никакъв случай, господарю мой.
Отново става тихо и двамата оставаме мълчаливи, запънали ръце на коленете си, и чакаме. Чакаме потвърждение на това, което вече знам. И когато бледи букви започват да се появяват по първия тест, аз откривам, че съм сдържала дъха си. Не знам защо. Може би защото копирам моя предизвикателен мъж, който внезапно е застинал до мен. Времето сякаш забавя хода си леко, докато буквите се оформят и двамата с Джеси се взираме в мълчание. Сърцето ми започва да бие учестено, когато поглеждам към следващия тест и откривам бавното разкриване на същите букви. Сърцето ми вече се опитва да изскочи от гърдите. Двамата с Джеси отместваме глави леко вляво, за да гледаме как съвсем същите букви се появяват на третия и последен тест. Едва сега осъзнавам, че все още сдържам дъха си и го оставям да избликне от устата ми. Усещам Джеси до мен да потръпва. Обръщам лице към него. Чувствам се напълно смазана от емоции. Той също се извръща, докато не се озовава с лице към мен. Все още сме наведени над мивката, все още се подпираме с ръце на коленете си и все още сме с напълно безизразни лица.
— Здравей, татенце! – прошепвам. Гласът ми леко потрепва, докато гледам как наблюдава лицето ми.
— Мамка му! – шепне и той. – Не мога да дишам. – Срива се на пода по гръб и зяпва в тавана. Защо е тази реакция на шок? Той го искаше.
Изправям се и размърдвам рамене. Усещам се скована.
— Добре ли си? – питам и поглеждам надолу към него. Не очаквах това. Но точно тогава устата му започва да помръдва и зелените му очи се спират на мен. Джеси скача и ме грабва в ръцете си. Вдига ме и аз изписквам шокирана. – Какво ти става?
Той крачи бързо и влиза в стаята. Поставя ме прекалено нежно на леглото, дръпва кърпата ми, а после изпълзява над мен, настанява се между бедрата ми, полага брадичка на корема ми и ме поглежда с невероятно задоволство в очите си. Те трепкат диво, мократа му коса е разрошена, а бръчката и сдъвканата устна изобщо не се виждат. Той изглежда толкова отпуснат, сякаш току-що съм му дала живот. Е, направих го, предполагам. Или той е дал живот на мен. Все едно, съпругът ми е един щастлив мъж и след като вече съм приела нещата за себе си, мога да видя ясно – много, много ясно. Той има повече от достатъчно любов, която да споделя. Този невъзможен мъж, този бивш плейбой ще бъде невероятен баща, може би прекалено покровителствен. Не само че съм му дала живот – съживен и стойностен, като му отдадох себе си, но му подарих и нов живот, който е част от нас двамата. Всичките ми съмнения се стопяват, като го гледам толкова невероятно еуфоричен. Мога да имам бебе с този мъж.