— Искам да кажа, че ако имаме нужда от стая, ще бъде тази – казва тихо.
Не искам да имаме нужда. Ако никога не сме тук, няма да ни трябва. Но не го казвам. Направил си е целия този труд заради мен, затова откъсвам поглед от замислените зелени очи на Джеси към бледозлатните стени. Няма украшения, няма картини или декоративни предмети.
Освен кръста.
Очите ми остават вперени в огромното дървено разпятие и забелязвам, че във всеки край на хоризонталното парче дърво, което се намира на две трети нагоре по стената, има окови – лъскави, златни, сложно гравирани парчета метал, завинтени в далечните краища, за да държат нещо на място.
За да държат човек.
Бавно поглеждам към Джеси и виждам, че ме наблюдава внимателно и оценява реакцията ми за това произведение на изкуството.
— Защо това е тук? – питам тихо.
— Защото аз поръчах да бъде тук. – Той също говори тихо. Ръцете му са пъхнати в джобовете му и краката му са леко разкрачени.
— Защо?
— Мисля, че може… да помогне. – Очите му потъмняват и дъвче устната си.
Да помогне ли? С какво? И как би могло едно дървено разпятие да помогне с проблемите, които имаме, дори сега да не съм сигурна за какво имаме нужда от помощ? Но объркването ми не попречва на сърцето ми да учести ударите си. Джеси стои там, погълнат от намерението, изписано по лицето му, което спира дъха ми и
създава хаос в жизнените ми показатели.
— За какво ни трябва помощ? – Гласът ми е дрезгав шепот, изпълнен с желание и копнеж.
Всичките ми жизнени показатели се ускоряват допълнително, когато Джеси тръгва бавно към мен.
— Ти искаш груб секс – казва тихо, – а аз не се чувствам много удобно, когато носиш моето бебе. – Сваля обувките и чорапите си, после смъква сакото от раменете си и го полага върху леглото. – Затова мислих внимателно и измислих компромисно чукане.
Усещам, че не мога да дишам спокойно, и по някаква причина, незнайна за мен, аз отстъпвам назад. Не знам защо, вярвам му, но съм малко шокирана от очевидното му намерение.
— Не разбирам.
Джеси вдига ръце и дръпва вратовръзката си, после бавно разкопчава ризата си.
— Ще разбереш. – Оставя ризата си отворена. Дразни очите ми само с малка видима част от плътта си. Минава през стаята, отваря вратата на един шкаф и се занимава с нещо. После цялата стая се изпълва с бавна набираща сила музика, която кара тялото ми да изтръпва.
Вцепенявам се.
— Какво е това? – питам. Джеси бавно тръгва към мен, стига до мен и аз усещам дъха му.
— Това е „Сексуално” на Амбър – казва нежно. – Подходящо е, не мислиш ли?
Не мога да не се съглася, но сякаш съм онемяла и не мога да кажа нищо.
— Не е нужно винаги да е грубо, Ава. Аз командвам, независимо от начина, по който те имам. – Избутва ме нежно назад, докато не заставам пред кръста. – Ти не харесваш грубия секс. А това, че те обладавам безпардонно – гласът му е нисък и говори убедително. И би трябвало. Той е напълно прав. Това е властта, която има над мен, не само силата на тялото му.
— И никога повече ли няма да ми начукаш разума? – питам също толкова ниско, но не толкова сигурна.
Усмихва ми се леко.
— Ще ми се противопоставяш ли отново?
— Вероятно – прошепвам.
— Тогава ще го правя без абсолютно никакво съмнение, изкусителко моя. – Поставя пръст под брадичката ми и повдига лицето ми към своето. – Ако искам да те чукам грубо и да те карам да пищиш, ще го направя. Ако искам да правя любов с теб, Ава, и да те карам да мъркаш, тогава ще го правя. – Нежно ме целува. Очите ми се затварят и дъхът ми секва. – Ако искам да те вържа на кръста, ще го направя. – Пресяга се зад гърба ми и лениво смъква ципа на роклята ми докрай, после я дръпва надолу и я смъква, за да ми помогне да изляза от нея. Вдига се отново, хваща ръката ми и целува брачната ми халка. – И ти си моя, затова ще правя с теб каквото поискам.
Очите ми все още са затворени и главата ми е сведена надолу. Дишането ми е слабо и плитко, ушите ми са наситени с чувствените звуци на спокойната музика, а плътта ми крещи за докосването му. Каквото и да иска, да го прави. Както и да иска да ме обладае.
Усещам как сваля сутиена и бавно вдига ръката ми, за да я закопчае със златните окови. Те щракват около китката ми и Джеси отново ме целува, после бавно насочва свободната ми ръка към другата златна белезница.
Вече съм вързана, разпъната на кръста и изложена на неговата милост. Но съм в пълна безопасност и се чувствам напълно удобно.
— Погледни ме, бебче! – прошепва и погалва бузата ми.
Тежките ми клепачи се повдигат и съм парализирана от тъмните зелени езера, изпълнени с чиста любов.