— Няма да го видиш през дънките, Ава. – Кейт се смее и аз отново избухвам. Смехът ми е неконтролируем, имам спазми в корема и може да се напишкам. През сълзи виждам как Кейт бута с език бузата си. – Едва не си счупих един зъб.
— Моля те! – сривам се на стола. Безнадеждно е.
— Нещо смешно ли?
Боря се да се стегна и трия очи. Поглеждам нагоре към моя господар на секс имението, който се взира към своята кискащата се съпруга със смаяно изражение на лицето.
— Не, нищо. – Обзалагам се, че е знаел, ето защо така упорито ми казваше да си гледам работата.
Отказвам да погледна към Кейт, защото знам, че само това чака, но няма да й дам възможност да разпали пристъпа ми на смях с тайна забележка или смешен поглед.
Джеси сяда до мен.
— Вечерята ти. – Дава знак на Пит, който пристига с поднос.
— О, умирам от глад. – Настанявам се удобно в стола и се усмихвам в знак на благодарност, когато пържолата ми е поставена пред мен. – Средно опечена ли е? – питам и натъпквам картоф в устата си.
Пит се усмихва топло.
— Точно както я обичаш, Ава. – Подава ми нож и вилица, после поставя чинията на Джеси. – Да ви донеса ли още нещо, сър?
— Не, благодаря, Пит.
— Ще ви оставя да ядете. – Кейт се опитва да стане, но аз размахвам ножа си към нея.
— Не, седни! – казвам, докато дъвча картофа си. – Всичко е наред. Седни!
Тя се смъква отново на стола.
— Добре, няма нужда да ставаш жестока с мен.
Ръката на Джеси внезапно обвива китката ми и я дръпва до масата.
— Не размахвай ножа си, Ава! – предупреждава сурово.
Поглеждам към ножа, който сега безопасно е поставен отстрани на чинията ми.
— Извинявай! – Започвам да режа пържолата си и въздишам дълго и доволно, когато пъхвам едно парче в устата си.
— Добра ли е? – пита Джеси. Поглеждам го и откривам доволната му усмивка.
— Както винаги – потвърждавам. Отново се обръщам към Кейт, но бързо осъзнавам, че новата компания пречи на следващи въпроси. Всъщност не мога да измисля за какво да говоря точно сега. Интересните теми вече не подлежат на обсъждане особено след като Сам и Дрю сядат при нас.
Вече дъвча бавно и гледам как Дрю сяда от едната страна на Кейт, а Сам от другата. Никога няма да погледна на тях по същия начин и, по дяволите, очите ми няма да спрат да се отклоняват към скута на Дрю. Пиърсинг? И то пиърсинг там? Никога нямаше да го помисля. Не успявам да потисна усмивката, която цъфва на устните ми, макар че устата ми е пълна. Кейт улавя погледа ми и пъхва език отново в бузата си.
Задавям се.
Кашлям и пръскам храна навсякъде. Приборите на Джеси падат в чинията му и ръката му се озовава на гърба ми. Започва да ме тупа.
— По дяволите, жено! Яж по-бавно, няма да избяга от чинията.
Това не ми помага ни най-малко. Опитвам се отчаяно да си поема въздух и да преглътна наполовина сдъвканото парче месо и през сълзите, които извират от очите ми, виждам Сам и Дрю да се взират в мен с объркани изражения, а моята виновна най-добра приятелка е с най-огромната самодоволна усмивка на бледото си лице.
— Добре съм – изхриптявам и отново кашлям, за да прочистя гърлото си. – Отиде където не трябва.
— Ето. – Джеси взима ножа и вилицата ми и ги заменя с чаша вода. – Пий!
— Благодаря. – Взимам чашата и изпивам всичко, като се мъча да не гледам към Кейт от другата страна на масата, но се провалям ужасно. Палавото й настроение е като магнит за моето уязвимо състояние. Този път тя имитира свирка и размахва юмрук небрежно пред устата си. Изплювам водата през масата върху Дрю и Сам и се целя добре, защото улучвам и Кейт. Сам и Дрю скачат от столовете си, но Кейт остава точно където е и се смее.
— По дяволите, Ава! – Джеси грабва салфетка. – Какво ти става, мамка му? – Започва да попива устата ми, докато аз се треса от смях. Чувам Сам и Дрю да ругаят под нос, а Кейт продължава да се кикоти.
— Съжалявам – смея се. – Много съжалявам. – Поглеждам към Сам и Дрю. И двамата се попиват със салфетки, които Марио е донесъл. Насилвам се да не гледам към Кейт, но хвърлям поглед наоколо и откривам, че половината посетители наблюдават малкото ми изпълнение.
— Добре ли си? – загриженият глас на Джеси привлича вниманието ми.
— Съжалявам – повтарям се. – Не знам какво ми има. – Знам, а злобната крава е седнала срещу мен и тайно се надява да я погледна. Няма. Взимам отново приборите си и втренчвам поглед в чинията си, и смятам да гледам в нея, докато довърша вечерята. Кейт се забавлява.
Виждам как Сам се отпуска отново на стола си срещу мен.
— Това ли прави бременността с жените? – пита той усмихнат.