Или само сънуваше, че спи? Когато се събуди, нямаше представа колко време е минало. Шлемът вече го нямаше, както и мозъчният инженер с неговата апаратура.
— Всичко мина чудесно — просия старшата сестра. — Ще са нужни няколко часа, докато проверят дали няма някакви аномалии. Ако данните ви са кейо — искам да кажа окей, утре ще имате мозъчна шапка.
Пул оценяваше усилията на антуража му да учи архаичен английски, но му се искаше старшата сестра да не е допускала тази грешка.
Когато дойде моментът за окончателното поставяне, той се чувстваше почти като дете, канещо се да разкъса обвивката на прекрасна нова играчка под коледната елха.
— Няма да се наложи пак да ви подлагаме на всички онези настройки — увери го мозъчният инженер. — Разтоварването ще започне незабавно. Ще ви направя петминутна демонстрация. Просто се отпуснете и се наслаждавайте.
Обля го нежна, успокоителна музика — макар да беше нещо много познато от собственото му време, Пул не успя да го разпознае. Пред очите му се носеше мъгла, която се разделяше, докато вървеше сред нея…
Да, той вървеше! Илюзията бе абсолютно убедителна — можеше да усети докосването на краката си до земята, а след като музиката утихна, чуваше слаб вятър, веещ из огромните дървета, които сякаш го обграждаха отвсякъде. Разпозна ги като калифорнийски секвои и се надяваше, че наистина все още съществуват някъде по Земята.
Вървеше с енергична крачка — прекалено бързо, сякаш искаше да измине колкото може по-голямо разстояние. И все пак не усещаше каквото и да е усилие — като че ли се намираше в чуждо тяло. Усещането беше подсилено от факта, че нямаше власт над движенията си. Когато се опитваше да спре или да промени посоката, не се случваше нищо. И Пул се остави на течението.
Това нямаше значение — наслаждаваше се на новото изживяване — и осъзнаваше колко силно би могъл да се пристрасти към него. „Машините за сънища“, които мнозина учени от неговия век бяха предвиждали — често с тревога — сега бяха част от ежедневния живот. Пул се зачуди как човечеството е успяло да оцелее: бяха му казали, че милиони са загинали с пламнали мозъци.
Разбира се, той нямаше да се поддаде на такива изкушения! Щеше да използва това прекрасно устройство, за да научи повече за света на третото хилядолетие и за минути да придобие нови умения, чието усъвършенстване иначе би му отнело години. Е, от време на време можеше да използва мозъчната шапка само за удоволствие…
Стигна до края на гората и погледът му се зарея над широка река. Без колебание нагази в нея и не усети каквато и да е тревога, когато водата покри главата му. Наистина, струваше му се малко странно, че може да продължава да диша нормално, но още по-забележителен бе фактът, че е в състояние отлично да вижда в среда, в която голото човешко око не е способно да се фокусира. Можеше да преброи всяка люспица на великолепната пъстърва, която мина покрай него, очевидно без да забелязва този странен натрапник.
Русалка! Е, винаги беше мечтал да види русалка, но смяташе, че са морски създания. Навярно понякога плуваха нагоре по течението — като сьомгата, за да родят децата си? Тя изчезна, преди да успее да я попита, за да потвърди или отхвърли тази революционна теория.
Реката завършваше с прозрачна стена — той пристъпи през нея и се озова в пустинята под изгарящото слънце. Лъчите му безмилостно го жареха — и все пак можеше да гледа право към него. Дори успя да види — с неестествена яснота — архипелаг от слънчеви петна в единия му край. И — това определено не бе възможно! — зърна ефирната прелест на короната, напълно невидима, освен по време на пълна елипса, разперена като лебедови криле от двете страни на слънцето.
Всичко постепенно потъна в мрак: натрапчивата музика се завърна и заедно с нея блажената прохлада на познатата му стая. Той отвори очи (изобщо беше ли ги затварял?) и завари нетърпелива публика, очакваща реакцията му.
— Прекрасно! — почти благоговейно въздъхна Пул. — Някои неща изглеждаха… ами по-реални от действителните!
После любопитството на инженера, който изобщо не си правеше труда да го крие, започна да го дразни.
— Дори тази кратка демонстрация трябва да е съдържала огромно количество информация. Как се съхранява?
— В тези плочки — същите, които използва аудиовизуалната ви система, но с много по-голям капацитет.
Мозъчният инженер му подаде малък квадрат, очевидно направен от стъкло и посребрен от едната страна. Имаше почти същата големина, колкото компютърните дискети от младостта му, но беше два пъти по-тънък. Докато Пул го въртеше в ръце и се опитваше да види нещо в прозрачната му вътрешност, от време на време зърваше проблясъци във всички цветове на дъгата, но нищо повече.