— Ами после влязоха в онзи магазин за играчки, ето там. Момченцето беше със сини очи, трябва да беше високо около метър. Взе си двоен с ягоди, носеше малък медальон на врата. Беше някъде около три часа. Колкото до момичето…
— Достатъчно — прекъснах го аз. — Ако говориш повече, отколкото е нужно, ще си на загуба.
Магазинът беше на три нива. Към мен се насочи дребна бледа продавачка с характерната за хората с минимални заплати искра в погледа. Не ми беше особено трудно да се отърва от нея. Нямаше много хора. Претърсих партера, после се качих на първия етаж. Наоколо беше необичайно тихо. Наострих слух. Не бях забравил бандата, която беше по петите ни, и знаех, че няма да са им нужни десет години, за да обиколят града надлъж и нашир. Но усещането ми беше вече добре познато, от известно време забелязвах, че ние с Бети все по-често изпадахме в подобни положения. Е, казах си аз, всички си имаме своите критични периоди. Човек трябва да има поне малко търпение в живота. Обиколих щандовете, без да я открия. Първо ми беше станало студено, после топло, а сега направо изгарях. Заизкачвах се към последния етаж, все едно, че се катерех по Свещената планина.
Някакъв тип се усмихваше зад тезгяха и придържаше с ръка цял куп опаковани подаръци. Имаше директорска усмивка и носеше двуреден блейзър с малко прекалено ярка кърпичка, но вече не беше първа младост и кожата му висеше под очите. Кърпичката приличаше на фойерверк. Когато ме забеляза, веднага се спусна към мен, като правеше гримаси или може би се усмихваше, така и не можах да разбера, после изигра малка пантомима — имитираше човек, който си сапунисва ръцете.
— Моля ви да ни извините, драги господине, но етажът е затворен…
— Затворен ли?
Огледах набързо етажа. Изглеждаше безлюден. Тук се продаваха цели комплекти играчки, пистолети със стрели, лъкове, роботи, автомобилчета с педали, с една дума, всичко, което човек може да си представи, без кой знае колко да напрегне въображението си. Отдъхнах си, защото чувствах, че Бети е някъде тук.
— Може би ще ви е възможно да наминете отново привечер? — предложи той.
— Вижте какво, трябва ми само една лазерна пушка с ракетни снаряди, и то без специална опаковка за подаръци. Ще отнеме не повече от една минута…
— Невъзможно. Една клиентка е наела целия етаж…
— БЕТИ! — извиках аз.
Мъжът се опита да ми попречи да мина, но все пак успях. Чувах го как подтичва и ругае след мен, докато се провирах между щандовете — не можеше да ме настигне, защото тялото ми излъчваше топлина на всички посоки. Стигнах до дъното на магазина, без да я открия. Внезапно се спрях и онзи за малко щеше да се натресе отгоре ми.
— Къде е тя? — попитах.
Тъй като не отговаряше, започнах да го душа.
— По дяволите! Това е жена ми! Искам да знам къде е!
Той ми посочи един подиум, на който бе кацнало цяло индианско селце.
— Те са в палатката на Великия вожд, но тя не иска никой да я безпокои — изломоти онзи.
— Коя точно?
— Онази със специалната реклама. Много хубава стока…
Пуснах му блейзъра, после влязох в лагера и се насочих право към палатката на вожда. Вдигнах платнената завеса. Бети пушеше лулата на мира.
— Влез — каза. — Седни при нас.
Томи си беше сложил някаква превръзка с пера около челото, изглеждаше съвсем спокоен и ведър.
— Хей, Бети, кой е този? — попита.
— Мъжът на моя живот — пошегува се тя.
Улових се здраво за палатката.
— Немачкаема е! — каза онзи задръстеняк зад гърба ми.
Погледнах Бети, клатейки глава.
— Я ми кажи… знаеш ли, че майка му го търси под дърво и камък? Знаеш ли, че най-добре ще направим, ако се ометем по най-бързия начин?
Тя въздъхна, изглеждаше малко разстроена.
— Добре, остави ни още пет минути — каза.
— Не, невъзможно е — отсякох аз.
След което се наведох и вдигнах Томи. За една бройка томахавката щеше да ме цапардоса по ухото, добре, че успях да я хвана във въздуха.
— Недей да разваляш всичко — казах аз, като му направих една кисела муцка.
Пристъпих към директора на магазина. Стоеше вдървен като оловен войник.
— Ще ви го оставим — казах. — Майка му ще мине да си го вземе след пет минути. Ще й кажете, че не сме могли да я изчакаме.
Все едно, че му бях съобщил за пристигането на цяла сюрия финансови инспектори.