Събудих се доста късно на другия ден, трябва да беше по обяд. На шега, на майтап, но бях успял да превърна къщата в истински бардак. Като начало се заех да слагам всяко нещо на мястото му и неусетно се впуснах в някакво адско чистене. Не знам просто какво ме прихвана, даже взех, че изчетках прахта от пердетата. После влязох под душа, избръснах се и похапнах. Докато миех съдовете, видях бели светкавици, последвани от гръмотевица. Но небето си оставаше все така сухо като мляко на прах, а облаците се струпваха в палещия въздух.
Прекарах остатъка от следобеда пред телевизора, с крака върху канапето и с кана вода в ръцете. Отпуснах се малко. Къщата беше толкова чиста, че чак да ти е драго да я гледаш. От време на време не е лошо човек да провери дали всичко е на мястото си.
Към пет часа отидох да се гримирам и един час по-късно вече бях на улицата, дегизиран като Жозефин. Бурята, която се очакваше от предишната вечер, така и не се бе разразила, небето бе затаило дъх. През очилата то ми изглеждаше още по-мрачно, почти апокалиптично. Вървях бързо. Предпазливостта изискваше да взема колата, но си направих оглушки и я оставих да подсмърча зад мен. Бях докопал една чанта на Бети, за да бъде всичко тип-топ до най-малките подробности, и я притисках до тялото си. По този начин и циците ми нямаше да се смъкнат надолу. Вървях, забил поглед в тротоара, и не обръщах внимание на неприличните закачки, които задръстените скапаняци подхвърлят, когато се разминат с някое само момиче — в противен случай работата можеше да се проточи прекалено дълго. Опитвах се да не мисля за нищо, да вляза в кожата на Авраам.
Когато бях вече пред болницата, застанах зад едно дърво и издишах два-три пъти дълбоко, все едно, че вятър виеше в клоните. После се насочих към входа с чантата под ръка, без никакво колебание и с високо вдигната глава — давах го точно като мацка, свикнала да командва цяла империя. Когато прекрачвах прага, не почувствах абсолютно нищо. Върху раменете ми не се спусна заредена с електричество мрежа, не получих отравяне на кръвта, нито парализа на крайниците и не ме лъхнаха метанови изпарения. За малко да хвърля едно око зад гърба си, за да видя дали всичко е наред, но вече бях започнал да изкачвам стълбите.
Когато стигнах първия етаж, разминах се с група санитари. Бях изпипал грима, само че те взеха, че се загледаха в гърдите ми. Бяха прекалено едри, знаех си го и сега цялата тази банда пичове ме следеше с поглед. За да ме оставят на мира, нахълтах в първата стая, която се изпречи пред очите ми.
На леглото лежеше някакъв мъж, имаше тръбичка в ръката и още една в носа. Май хич го нямаше. Все пак успя да отвори очи, когато влязох. Докато чаках онези да се чупят, двамата се спогледахме. Разбира се, нямаше какво да си кажем, но все пак се спогледахме. За частица от секундата ми се прииска да го изключа от разните апарати. Мъжът започна да прави „не“, „не“ с глава, без да съм помръднал от мястото си. Отказах се. После открехнах вратата и се уверих, че пътят е чист.
Бети. Стая номер седем. Бети. Влязох тихичко и затворих вратата след себе си. Навън беше мрачно, трудно можеше да се разбере дали беше от облаците, или вече се стъмваше. Някаква малка лампа мъждукаше над леглото, светлината й беше толкова мъртвешки бледа, че човек направо чувстваше как кръвта му се смръзва. Когато още не е съвсем тъмно, нощната лампичка прилича на дете с отрязани ръце. Подпрях вратата с един стол. Разкарах перуката и свалих очилата. Седнах на ръба на леглото. Тя не спеше.
— Искаш ли дъвка? — попитах я аз.
Колкото и да се напрягах, не можех да си спомня кога за последен път бях чул гласа й. Нито даже кои бяха последните думи, които бяхме разменили. Може би нещо от този род:
— Уф, къде се дяна тая шибана захар!
— Погледна ли в долното чекмедже?
Прибрах си дъвките — точно в момента и на мен не ми се дъвчеше. Затова пък грабнах каната с вода от нощната масичка и изгълтах половината.
— Искаш ли? — попитах.
Не я бяха вързали, ремъците се бяха проточили до земята като забравени на слънцето карамелени бонбони. Държах се така, сякаш тя не беше заминала, сякаш все още беше тук с мен. Имах нужда да говоря.